— Сигурна съм, че полковникът ще се зарадва на срещата, стига да може да си върне коня, който злодеят му открадна — отбеляза Зиновия. — Но се боя, че срещата им ще бъде сблъсък, който би накарал по-боязливите да изтръпнат.
— Не мисля, че сега полковникът се сеща често за Ладислас, скъпа — придаде си замислен вид Наташа. — Смятам, че умът му е завладян от по-важни неща.
Зиновия хвърли скришом поглед към Наташа, изгаряща от любопитство да чуе какво има да й каже тя.
— А какви слухове за полковник Райкрофт достигнаха до теб?
— О, скъпа, наистина съм смаяна, че досега не си научила сама за това. Полковник Райкрофт се обърнал към царя с молба да му разреши да те ухажва!
Зиновия се втрещи от новината и усети как бузите и пламват.
— Не би се осмелил на подобно нещо!
— О, но той го е направил! И доколкото чувам, е бил твърде убедителен! — увери я Наташа. — Обяснил е най-подробно, че е имал щастието да те срещне, спасявайки те от шайка разбойници и сетне попитал дали някакъв руски закон му забранява да посещава една млада болярка.
— Аз съм съсипана! — простена безутешно Зиновия.
— Напротив, скъпа. Цар Михаил казал на полковника, че ще обмисли сериозно молбата му, след като вземе предвид всички факти. Но разбира се, оттогава по нищо не си е проличало, че царят ще удовлетвори молбата на полковника. Май и майор Некрасов е помолил царя за същата милост скоро след като полковник Райкрофт си тръгнал. Ако мога да си позволя едно предположение, струва ми се, че Николай е чул за молбата на англичанина и е решил да съобщи и за своите претенции.
— Как се осмеляват да изнасят името ми пред царя, без дори да са ме попитали! — От възмущение Зиновия едва се сдържаше да не скочи от пейката. Нима тя нямаше какво да каже по този въпрос?
Наташа изгледа младата си приятелка със смесица от съмнение и учудване.
— Нима си привикнала дотолкова с обичаите на чуждите страни, Зиновия, та си забравила как се решават подобни въпроси тук? Не може да не знаеш, че ухажването в Русия просто не започва с молба девойката да го позволи. Сигурна съм, че и двамата биха отишли при княз Алексей, ако бяха сигурни, че щеше да им разреши. Но Ана даде да се разбере, особено на полковник Райкрофт, че не е желан в къщата й, така че са се обърнали към по-висока инстанция. — Веждите й за миг се повдигнаха, сетне тя добави. — Не към кой да е, а към самия цар.
— Не съм насърчавала по никакъв начин полковник Райкрофт! — протестира Зиновия.
Наташа забеляза, че тя не спомена подобно нещо за майора, което можеше да бъде тълкувано по два различни начина. Или тя беше проявила благосклонност към Николай, но не желаеше да го разкрива, или изобщо не го вземаше на сериозно. Полковник Райкрофт несъмнено бе като принц сред мъжете и лесно можеше да накара една млада жена да забрави за другите си ухажори. И все пак Наташа искаше да разбере кой от двамата е избраникът на девойката.
— А насърчила ли си някак майор Некрасов?
Зиновия ахна, шокирана от самата мисъл. Как, та тя не бе насърчавала никой мъж досега!
— Да не си полудяла? Разбира се, че не!
Наташа се засмя, защото беше получила своя отговор.
— Мъж като полковник Райкрофт не се нуждае от насърчения, нали? Той просто ще се постарае да си вземе каквото иска. А по всичко си личи, че иска теб, скъпа.
— Дори не познавам този човек! — продължи да упорства Зиновия.
— Какво говориш, детето ми? Нали тъкмо той те спаси от Ладислас? Нали той те занесе до каретата преди няколко дни? — Устните на Наташа се разтеглиха в доволна усмивка, когато видя бузите на приятелката си да пламват.
— Да, така е.
— Значи явно сте се срещали — посочи болярката.
— Само за кратко! — Зиновия наблегна на думите си, държейки да бъде ясно разбрана. — Никога официално!
Наташа кимна бавно с безкрайна благост.
— Явно това е било достатъчно, за да запали интереса на полковника.
— Смятам да го разочаровам! — натърти девойката.
— Какъв срам! — Наташа се престори на отчаяна и за убедителност добави една дълга, изпълнена с копнеж въздишка. — Трябва да призная, че съм една от жените, които просто са си загубили ума по полковника. Май никой мъж не е предизвиквал такъв смут, откакто преди двадесетина години Лъжедимитрий обяви претенциите си за трона и останките му бяха завързани за дулото на топ. Трябва да ти кажа, Зиновия, че полковник Райкрофт ме вълнува силно. — Тя почти замечтано прокара тънки пръсти по ръката на приятелката си. — Виждала ли си го как язди, мила? — Тя вече знаеше отговора, но побърза да продължи с панегирика си. — Прав като топола, но толкова гъвкав, сякаш се е сраснал с коня. Представяш ли си подобен мъж в леглото си?