— Определено не!
Наташа не обърна внимание на беззвучния отговор на девойката. Макар Зиновия да отхвърляше мисълта, че подобно нещо би могло да се появи в главата й, Наташа знаеше истината. Можеше да я отгатне по засилващата се червенина, която вече достигаше до слепоочията на Зиновия. Усмихна се благодушно, когато девойката веднага скри пламналото си лице с ръце, сетне внезапно се изкикоти.
— Значи все пак си забелязала?
Обшитият с бисери кокошник едва-едва потрепна в знак на съгласие.
— За малко.
— О, Зиновия — въздъхна Наташа. — Ако бях двадесет години по-млада, определено щях да се постарая подобен мъж да забележи както трябва моето внимание.
Зиновия развълнувано сграбчи ръцете на приятелката си.
— Мила Наташа, не разбирам как си се оставила този мъж да те завладее така, но искрено се възхищавам на ентусиазма ти. Ако някога отстъпя и допусна до себе си полковника, ще се постарая незабавно да ви запозная.
— Няма нужда — засмя се Наташа. — Това събитие вече се състоя. Княз Жерков ни запозна оня ден, след като полковникът проведе един парад в Кремъл. Беше великолепно, мила! Трябваше да го видиш! Просто се захласнах, гледайки майсторската езда на полковника и полка му. Мисля, че и на царя му хареса! Поне така изглеждаше!
— Кога стана това? — предпазливо попита Зиновия, чудейки се дали и тя не го е видяла същия ден, когато Али така я беше ядосала.
Устните на Наташа потрепнаха, но тя успя да се овладее.
— Е, не съм съвсем сигурна, скъпа, но май същия ден те видях и теб близо до Червения площад. Може би си пазарувала нещо в Китайгород? Не носеше ли случайно селска носия?
Гордостта на Зиновия бе уязвена от това, че приятелката й е присъствала на инцидента, който й бе навлякъл любопитните погледи на всички наоколо.
— Бях там, но не те забелязах.
— Е, това всъщност няма значение — увери я Наташа, забелязвайки смущението й. — По-важно е, че имах възможност да поканя полковника у дома следващата седмица заедно с няколко от офицерите му, княз Жерков и някои от най-близките ми приятели. И, разбира се, ти също си поканена, скъпа. Умолявам те да накараш Ана да те пусне да дойдеш. Подочух, че най-накрая е решила да отиде да види баща си, което може да ти осигури желаната свобода. Твоето присъствие на приема несъмнено ще накара да се стекат тълпи хубави мъже.
Зиновия погледна болярката с недоверчива усмивка.
— Моята компания ли търсиш, или тази на мъжете?
— И двете! — отвърна с неподправена жар Наташа и като постави ръка върху рамото на младата си приятелка, я сгълча с усмивка: — И те моля, сладко мое дете, този път да не бъдеш тъй студена и резервирана. Зарекла съм се, че ако още веднъж чуя да ти закачат прякора ледена кралица, ще се откажа от опитите си да ти търся подходящ съпруг. Говорехме си с баща ти. Александър, казвах му аз, това момиче трябва да се омъжи, преди да е станала прекалено стара за деца. А той ми отвръщаше, стига си мърморила Наташа! Чакам я да се влюби! Ха! — Наташа вдигна отчаяно ръце, сетне се наведе към Зиновия. — Ти ще се влюбиш, скъпа, като почнеш да правиш деца с мъж като полковник Райкрофт. Обзалагам се, че няма да останеш така студена и резервирана, когато той е до теб в леглото.
Зиновия ахна при това предложение.
— Наташа! Ти просто нямаш срам!
Наташа мечтателно въздъхна.
— Същото казваше и последния ми съпруг, а с него бях омъжена най-дълго от трите пъти — очите й проблеснаха при спомена и тя сподели. — Но пък, доколкото знам, боляринът Емелян Степанович Зубов — езикът й с нежност произнесе името му — никога не е поглеждал на сериозно която и да е друга жена, докато бяхме женени.
Зиновия често бе усещала, че Наташа обичаше последния си съпруг повече от другите двама и сърцето й се стопли от мисълта за споделяната между съпрузите любов и нежност.
— Ако се омъжа, Наташа, ще дойда при теб за съвет. Сигурна съм, че знаеш всички тайни как да направя съпруга си доволен и щастлив.
Болярката Наташа се засмя при тази мисъл.
— Вероятно мога да ти кажа едно-две неща. — Тя се замисли за няколко секунди, сетне кимна с повече убеждение. — Всъщност, мога да ти кажа доста неща за това как да задържиш вниманието на съпруга си. И ако се омъжиш за човек, когато одобрявам, ще се постарая сериозно в обучението си.
В Зиновия се надигна известно подозрение.
— И, разбира се, ще се опиташ да ръководиш избора ми?
— Естествено, скъпа — веждите на Наташа потрепнаха и тя се усмихна иронично. — Бих искала да започна с това, че ще поканя полковник Райкрофт да поговори с теб, когато дойде. — Тя вдигна ръка, за да спре потока от думи, когато Зиновия отвори уста да запротестира. — Толкова много ли искам? В крайна сметка полковник Райкрофт все пак те спаси от разбойника, който те бе отвлякъл. — Веждата й потрепна, когато тя попита. — Как би могла да не проявиш великодушие към този мъж, като си помислиш от каква черна участ те е спасил?