— Княз Владимир настоява да ускорим сватбата и ние решихме да удовлетворим нетърпението му, като се съгласим той да започне приготовления за сватбата, докато аз отсъствам. Ние с Иван отпътуваме утре, за да посетим баща ми и тъй като Иван има някои задължения в Москва, с които трябва да приключи преди края на месеца, уредила съм да се върнем след две седмици. На следващата седмица ти ще можеш да се омъжиш…
— Толкова бързо? — Зиновия бе поразена от скоростта, с която Ана задействаше плановете си.
— Не виждам причина да се измъчваме с дълго бавене преди сватбата — Бледата вежда на Ана се изви въпросително и тя впери недружелюбен поглед в повереницата си. — А ти виждаш ли?
Зиновия можеше да се сети за доста благовидни предлози.
— Ако имам малко повече време, бих се подготвила по-добре за събитието. Бих могла да си ушия нов тоалет, а трябва да се изпратят и кърпи на болярките, които ще поканим за шаферки…
Отговорът на Ана бе безмилостен:
— Княз Владимир е твърде стар, за да понесе едно дълго очакване, Зиновия. Ще трябва да се задоволиш с времето, което ти се отпуска.
Сдържайки сълзите, заплашващи да рукнат, Зиновия се извърна. Изглежда всичко бе предопределено и тя нямаше друг избор, освен да следва посоката, която й бяха избрали. Нямаше да й дадат дори достатъчно време, за да се нарадва на обичайните празненства, между годежа и сватбата.
Ана отиде до прозорците и се загледа в опасания с дървета път, който започваше да се оживява. С трополене минаваха карети, а болярите яздеха отпочинали коне, с разиграна от утринния хлад кръв. След почти съкрушителното поражение предишната вечер, отначало Ана не бързаше да губи надежда. Иван щеше да си възвърне позициите, завладени от нейната повереница. Дори сърцето й беше изпълнено с радост, защото Алексей дойде при нея и още веднъж прояви безподобните си способности в леглото. Но когато се бе отпуснала блажено в прегръдките му, тя чу за предложението на стария княз и за подлите игрички на Зиновия и за момент й се стори, че целият свят се е обърнал наопаки.
— Наталия дойде при мен вчера вечерта и ме помоли да ти позволя да отидеш при нея, докато мен ме няма — подхвърли през рамо Ана. — Бях сигурна, че няма да имаш нищо против и дадох съгласието си. Убедена съм, че Наталия ще бъде радостна да ти помогне в приготовленията ти за сватбата.
— Нямаме време за нищо — обади се Зиновия. — Да не говорим за сериозни приготовления.
Ана се направи, че не чува, но изля яда си по изпробвания начин, който винаги досега й бе носил безкрайно удовлетворение. Като определяше съдбата на младата девойка, тя установяваше по безспорен начин властта и превъзходството си над своята съперница.
— Ние с Алексей приехме поканата на княз Владимир да обсъдим тази вечер последните приготовления за сватбата и обещахме от твое име, че ще дойдеш с нас.
— Много мило от ваша страна.
Ана се усмихна доволно, усещайки трепването в гласа на девойката.
— Може би ще се зарадваш да научиш, че Иван е зает тази сутрин с приготовленията за пътуването и няма да има време за уроци. Трябва да те уведомя, че той е крайно недоволен от теб. Убеден е, че умишлено си осуетила плановете му да стане духовен наставник на Владимир. Затова бих ти предложила тази вечер да се постараеш да поправиш грешката си, когато се срещнеш с благородния си годеник. Това би могло да направи вечерта още по-интимна, тъй като Иван предложи да ни придружи. Това може да се окаже за него последна възможност да насочи вниманието на княза към по-достойна кауза, вместо да задоволява низките си желания с теб.
— Пожелавам му успех — отвърна Зиновия с ледена искреност. — За мен ще е голямо облекчение, ако успее да завърти главата на Владимир с кроежите си. Нямам нищо против тази идея.
Ана побърза да си придаде изненадан вид.
— Какво, Зиновия! Ти изобщо не изглеждаш зарадвана от годежа си. Нима се чувстваш разочарована…
Зиновия добре съзнаваше, че княгинята се наслаждава на ситуацията и се опита да смени темата.