— Казахте, че ще ми бъде позволено да отида при Наташа, когато вас ви няма. Кога бих могла да си тръгна?
Ана небрежно сви рамене, опивайки се от болката на повереницата си.
— Можеш да събереш сега каквото ще ти бъде нужно, а утре рано сутринта да отидеш ако решиш, ако решиш. Имам предвид, ако наистина искаш да се пренесеш при нея…
— Разбира се, че искам — изгледа я объркано Зиновия, чудейки се каква ли подла инсинуация се крие този път зад думите на Ана. — Защо да не искам?
Ана не можа да сдържи презрителното си изсумтяване. Ако Алексей не се беше оплакал, че момичето се опитва да го съблазни, тя може би щеше да даде на Иван повече време, за да убеди Владимир в достойнствата на своите предложения, преди да се съгласи за брака. Но когато съпругът й разказа за предложенията, които беше отхвърлил, тя остана заслепена от гняв и реши да си отмъсти по възможно най-суров начин на младата болярка.
— О, когато мен ме няма, а Алексей остане тъй самотен тук, предположих, че ти би могла да пожелаеш…
— Извинете ме, Ана — каза натъртено Зиновия, прикривайки едва-едва язвителността на следващите думи. — Не бих си и помислила да компрометирам доброто име на вашия съпруг, като остана във ваше отсъствие.
— Не, разбира се, че няма.
Сивите очи станаха леденостудени от неприязън. Макар Ана да бе убедена в противното, тя не смееше да обвини пряко Зиновия. Момичето щеше просто да отрече, а това би възбудило по-нататъшни коментари и клевети. Подобна непристойна мълва не би допринесла за нейната поза на недосегаема повелителка, чрез която тя се надяваше да си отмъсти по-добре.
Въпреки потреса си Зиновия осъзна, че Ана иска да я махне по-далеч от своя дом. Макар да се преструваше, че великодушно се е отзовала на молбата на Наташа поради природната си доброта, Ана не изглеждаше склонна да приеме каквото и да е друго решение. Зиновия прекрасно съзнаваше, че заплахата ще продължава да виси над нея, докато не се отдалечи на безопасно разстояние от Алексей. Затова бе доста разгневена от намека на Ана, че охотно би приела да остане насаме с него под един покрив. Всъщност, ако Ана й бе дала възможността да избира, тя с удоволствие би си събрала багажа на часа.
Ана се усмихна с едва прикрито задоволство и завъртя ножа в раната.
— Като си помислиш само, Зиновия, само след три седмици ти ще бъдеш невеста на Владимир. Би трябвало да си много радостна, че ще станеш стопанка на своя къща и съпруга на един толкова богат болярин. Като се има пред вид, че той е тъй запленен от теб, аз съм уверена, че ще можеш да измъкнеш от него каквото ти сърце иска. — Тънките устни се разтегнаха за миг в презрителна усмивка. — Макар че трябва да призная, че не забелязвам да имаш някакви скрупули, когато решиш да задоволяваш прищевките си. Липсата ти на умереност си проличава веднага по безбройните скъпи тоалети и бижута, които притежаваш. И все пак като жена на Владимир ти ще бъдеш далеч по-богата от сега. Този факт би трябвало да те утешава донякъде, когато ти се наложи да търпиш несръчните му попълзновения в леглото. Макар да се носят слухове, че Владимир все още е способен да задоволи една девойка, все пак съм сигурна, че това няма да е най-хубавото преживяване в живота ти. Поне няма да е същото, каквото би било с някой по-млад мъж, особено някой с голям опит с жените, какъвто явно е полковник Райкрофт.
Една тъмна вежда се изви недоверчиво и Зиновия проследи с поглед как Ана бавно прекосява стаята към нея.
— Не знаех, че познавате полковник Райкрофт дотолкова добре, че да можете да съдите за опита му с жените.
— О, подочувам разни работи — нехайно махна с ръка Ана. — За него явно говорят всички млади болярки, които някога са го зървали, фактът, че живее в немския квартал заедно с другите безделници, които идват в страната ни, му дава допълнителна възможност да задоволява мъжките си апетити. Или си въобразяваш, че си единствената птичка, в която английският ястреб мечтае да впие ноктите си? Хора, които са добре запознати с тези неща, упорито говорят, че на всеки чужденец там се падат поне по половин дузина леки момичета. Самата мисъл, че полковникът би могъл да се лишава от техните услуги, докато крои планове как да се сдобие с ръката ти, звучи доста самонадеяно, не смяташ ли?
— Това е само ваше предположение — намеси се Зиновия с непочтителна студенина, която не беше необходимо да изпитва. Сама не можеше да разбере защо трябва толкова да се обижда от предположението на княгинята. — Не бихте могла да знаете какво със сигурност прави полковникът, освен ако не го шпионирате.
— Ха! — Ана вирна брадичка при предизвикателната забележка на девойката. — Глупаво би било от твоя страна да смяташ, че полковник Райкрофт не е взел своя дял от пачаврите. Помни ми думите, той ще разпръсне семето си из цялата страна, преди да си замине. Но ако си толкова невежа по отношение на мъжете, че да си въобразяваш, че няма да стопли леглото си с друга жена, то имам да правя по-важни неща, отколкото да си губя времето със спорове за дълбочината на неговата пропадналост.