— Нима не искате да изглеждам възможно най-добре за княз Владимир?
Княгинята трудно можеше да оспори успеха на повереницата си в това начинание. Изящната златна бродерия, с която бяха щедро украсени колосаната яка, маншетите и полите на сарафана беше несъмнено дело на някой талантлив художник. Черната коса, прозирната бяла кожа и зелените очи, съчетани с гъвкавата, но добре оформена женствена фигура, се допълваха с облеклото далеч по-успешно, отколкото биха могли да се надяват повечето жени. Но все пак Ана не можа да се въздържи да не потърси помощ от страна на двамата мъже, които като по чудо изглеждаха единодушни този път, обединени в стремежа си да уязвят колкото могат момичето.
— Ти как мислиш, Алексей? — обърна се към съпруга си Ана и повдигна въпросително вежди. — Резултатът струваше ли си чакането?
Смуглият княз се постара да откликне на молбата на жена си и се усмихна снизходително. Макар трудно да можеше да се намери равна по хубост на Зиновия, той бе убеден, че на нея трябва да й бъде даден добър урок, който да я постави на колене. Беше решен да положи всички усилия, за да докара Зиновия пред олтара с Владимир и също толкова решен да извлече наслада от нея, когато му дойдеше времето. Ако подкрепеше Ана сега, колкото и дребнаво да изглеждаше озлоблението й, това щеше да й вдъхне увереност, че може спокойно да потегли рано сутринта. Нямаше никакво желание плановете му спрямо тяхната повереница да бъдат осуетени от присъствието на жена му в двореца.
— Като се има пред вид какво е постигнала Зиновия, може би трябва да помислим дали да не отложим още малко потеглянето си, скъпа.
— И без това търпяхме предостатъчно — грубо се намеси Иван. — Моля ви, нека тръгваме.
Алексей леко се поклони към съпругата си.
— Както желаеш, скъпа.
Ана заобиколи Зиновия, за да поеме ръката на Иван и двамата се запътиха към вратата, а Алексей за е обичайното си място на опашката, откъдето можеше свободно да се наслаждава на полюшването на ханша на Зиновия. След като Иван и Ана се качиха в каляската, той се притисна плътно до нея под предлог, че иска по-бързо да влезе, но всъщност само за да задоволи сластния си порив. Макар безмълвният изпепеляващ поглед, който му хвърли през рамо Зиновия, да не успя да го охлади, тънкият ток се заби болезнено в пръстите през ботуша му и го убеди в необходимостта да се държи на благоприличие разстояние.
Когато стигнаха до двореца на княз Владимир, старият болярин жадно започна да хвали прелестите на Зиновия. С цял порой от комплименти той побърза да я покани в разкошния си палат, като взе ръката й и залепи на нея една пламенна целувка. След това я поведе към голямата зала, където ги очакваха синовете му, надянали за пред гостите най-разкошните си кафтани и най-добрите си маниери. Иван и Тарасови бяха оставени да подтичват след годениците и трябваше да се задоволят с не тъй почетни места, тъй като Владимир церемониално съпроводи Зиновия до мекото кресло, което бе сложено до неговото.
Иван бе видимо смутен от подредбата. Преди да бъде изместен съзнателно от девойката, той за кратко време се бе ползвал от благоприличието на княз Владимир. Сега старецът почти не обръщаше внимание на опитите му да завърже разговор, докато сякаш напук попиваше всяка дума, отронена от усмихнатите устни на неговата годеница.
Зиновия умишлено пренебрегваше злобните погледи на Иван и бъбреше весело с бъдещия си съпруг и синовете му. Ана и Алексей се уединиха за кратко със стареца, за да обсъдят сватбата, но като се върнаха, яростта на Иван достигна връхната си точка, защото Владимир поднесе на Зиновия една диамантена огърлица в комплект с обици и годежен пръстен с толкова голям брилянт, че почти докара дяка до умопобъркване.
— Ще те облека цялата в злато, ненагледна моя Зиновия — щедро обеща Владимир — и в скъпоценни камъни с всички цветове!
— По-полека, Владимире — сгълча го Ана с престорена усмивка. — Бързо ще разглезиш девойчето с подобни разорителни подаръци. Сериозно бих те посъветвала да не й угаждаш толкова, а да я стягаш по-често, ако искаш бракът ти да преуспява.
Забележката й накара Алексей да върне обратно надигнатата чаша и да я изгледа смаяно, но Ана не обърна внимание на погледа му. Не я интересуваше, че той мълчаливо я питаше доколко тя самата се подчинява на съпружеската му власт. Повече я измъчваше мисълта, че подобни съкровища ще бъдат пропилени по жената, която не можеше да търпи. След като Иван бе тъй близо до това да завербува стареца за своята кауза, сега Ана не можеше да се примири всичко да отиде за това момиче, което несъмнено щеше да прахоса скъпите подаръци. Като си помислеше само от каква полза можеше да бъде това богатство за Иван и за привличането на болярите към неговото дело. Но те двамата с дяка останаха още по-слисани, когато младата болярка помоли бижутата да останат на съхранение в съкровищницата на Владимир.