— Да не мислиш, че това може да се случи, докато още дишам, момиченце? Самозалъгваш се, като си кроиш такива планове, хубавицата ми, защото няма да позволя на друг мъж да те има!
— Дори и на княз Владимир ли? — язвително попита тя.
— Чрез него аз ще вкуся отмъщението си за злото, което ми причини! Скоро след като си опитала няколко от неговите изсилвания, ще ми се молиш да те задоволя. Не, няма да ти се размине бракът с Владимир, защото ще наема хора да те охраняват, теб и всяка къща, където си, докато не застанеш пред олтара! Няма спасение за теб, хубавелката ми. Никой няма да ти се притече на помощ, дори скъпоценният ти англичанин.
— Е, ще поживеем, ще видим. — Зиновия се усмихна неприязнено, а клепките й прикриха внезапно пламналия поглед. Като се пресегна, тя леко го потупа по рамото, сякаш небрежно поучавайки някой немарлив ученик. — Ако бях на твое място, Алексей, нямаше да споменавам нищо по този въпрос на жена ти, докато тя не замине, защо смятам да се защитя от твоята злонамереност. Ако се наложи, ще отнеса жалбата си до самия цар Михаил и нека той да се разправи с вас двамата така, както заслужавате. Кълна се, че ще го направя!
И като го чукна раздразнено за последен път по ръката, Зиновия се обърна и миг по-късно се качи на каляската, с надеждата, че оставя дома на Тарасови завинаги зад гърба си.
Пътуването до по-големия палат на болярката Наталия Андреевна не беше дълго, но за Зиновия времето прелетя съвсем неусетно, защото обмисляше новооткрилата се възможност. Не можеше с лека ръка да се откаже от идеята, която неволно й бе подхвърлил Алексей. Най-важният въпрос, на който трябваше да си отговори, бе дали е готова да приеме един нещастен брак, за да запази честта си неопетнена, или би предпочела да жертва доброто си име, за да си избере сама път в живота, а може би дори и съпруг по свой вкус. Колкото й да бе примамлива втората възможност, тя можеше да опетни незаличимо нейната репутация. Обществото не бе склонно да прощава на падналите жени и тя би могла да бъде изключена от кръга на равните си. Но пък ако успееше някак да заблуди сплетниците и да запази в тайна постъпките си или дори да измисли някаква неприлична история за себе си (ако подобно нещо изобщо бе възможно), то тогава планът й би могъл да й донесе всичко, което й бе нужно, за да е щастлива.
Когато каретата спря пред портала, Наташа изтича да я посрещне с радостен вик и щастлива усмивка. За Зиновия утрото изведнъж стана по-светло. Не само щеше да се приюти в дома на една добра приятелка, но благодарение на Алексей тя имаше и сламка на надеждата, за която да се хване. Времето й беше крайно ограничено, така че щеше да се наложи бързо да вземе решение, след като прецени всички други възможности. Трябваше да реши дали си заслужава да прибегне до подобна жертва.
Въпреки ясно очертания избор Зиновия съзнаваше, че за няколкото дни, с които разполага, не би могла да обмисли всички страни и бъдещите последствия от плана си. А когато посети с Наташа и Али един малък, грубо скован параклис в края на града, тя осъзна и колко отблизо Алексей следи всички нейни действия.
Трите се бяха заели да помагат на благия монах, който бе посветил живота си на помощта на ближните. Всеки престарял, сляп, юродив, куц и сакат, всеки нуждаещ се бе добре дошъл в параклиса на отец Филип, който се бе посветил на техните нужди. Мнозина го наричаха светец, макар да носеше окъсано расо и разобличаваше трупането на имоти от църквата, поддържано от много йосифляни. Първата му грижа беше да помага на своето паство, което за него включваше всеки, дошъл за храна, дреха или душевна утеха. Бедните, и юродивите често си тръгваха стоплени и утешени от състраданието на отец Филип или на помощниците му.
Пристигнали рано сутринта, Зиновия, Наташа и Али се заеха да приготвят храна в кухнята, пристроена към параклиса. Те умишлено бяха облекли простички дрехи от обикновен плат, макар богатството им да личеше отдалеч по спряната наблизо разкошна каляска. След като сготвиха, Зиновия започна да раздава самуните хляб и да сипва щедри порции в дървените купички, които й подаваше дрипавото и изгладняло паство на отец Филип. Наташа раздаваше бохчички с дрехи, събрани от нейни приятели, докато Али забавляваше децата с мимики и смешни песни, за да могат майките им спокойно да подберат дрехи, с които да топлят семействата си през наближаващата зима.
Сред тази тълпа от унизени и оскърбени Алексей пристигна в облика си на богат и всемощен княз. Като забеляза Зиновия, той тръгна надменно към нея, разблъсквайки по несъобразителните. Подигравателно се поклони на двете болярки и презрително изсумтя, оглеждайки хората наоколо.