Веждите на княза мрачно се свъсиха.
— Предпочитам да не го правя. Глупаво е да се вярва в нещо, което не може да се види!
— Бог е избрал нищите духом, за да посрамят мъдростта на мъдрите. — Монахът посрещна с блага усмивка изпепеляващия поглед на княза. — Независимо дали вярваш, или не, синко, не можеш да унищожиш Бога. Той съществува.
— Само в ума на хората, които се поддават на подобни глупости!
Незлобливият монах отвърна смирено:
— Прости ми, но не разбирам защо си дошъл тук, щом такава е вярата ти. Нима търсиш съвет от един глупак?
— О, наслушал съм се за хората от твоя сорт — подигравателно отвърна Алексей. — Можеш да ми вярваш! Божеци! Божи хора! Блажени глупаци! Така ви викат! Странници! Юродиви! Правите скитовете си в местности като тази, както ви учи вашият наставник Нил Сорски, този глупак сред глупаците! Но знаеш не по-зле от мен, че Нил умря, след като учението му срещу църквата бе посрамено от Йосиф Санин и оттогава неговите последователи са преследвани от йосифляните и Великите князе Московски… както ще се случи и с теб!
— Познанията ти по история са достойни за уважение, синко, но ти не си отговорил още на въпроса ми. За съвет ли си дошъл при мен?
Алексей се изсмя презрително.
— Не бих могъл да науча нещо от твоята просяшка мъдрост, отче. Дойдох само да се погрижа за безопасността на моята повереница, докато е сред тези смрадливи мужици.
Монахът вдигна поглед към младата болярка, която рано тази сутрин бе дошла заедно с прислужницата си и болярката Андреевна. През последните години по-възрастната дворянка бе доказвала често своята щедрост и милосърдие. Макар той да поддържаше овощна градина и малко стадо овце, за да помага на бедните, приемаше с благодарност подкрепата на такива милостиви и скромни християнки като тях. Те дори изпратиха кочияша си да купи още храна, когато донесеното не стигна, за да се нахранят стеклите се хора. Сега благодарение на тях още много се заситиха.
— Никой тук няма да вдигне пръст срещу нея — заяви монахът. — Хората виждат какво прави за тях болярката.
Алексей презрително изсумтя.
— Положението на болярката в обществото не й позволява да се доближава до тези долни твари.
— А при кого да отиде тогава? — попита калугерът, който започваше да се досеща. — Може би смятате да я накарате да дойде при вас?
Зиновия пристъпи напред и хвърли унищожителен поглед на натрапника, сетне, без да каже и дума, се обърна и тръгна към вратата, отдалечавайки Алексей от белокосия монах. Чак като спряха на входа, тя го заговори:
— Отдалеч си личи защо си дошъл, Алексей. Дори светият човек разбра какво замисляш. Ако в теб е останала някаква почтеност, моля те веднага да си тръгнеш и да ни оставиш на мира.
— Трябва да ме изслушаш, Зиновия — настоя Алексей.
— По-добре ти се вслушвай в моите думи! Достатъчно търпях лъжите ти и на похотливите ти опити да ме съблазниш! Сега се махай от очите ми, или ще те нашибам с този камшик! И да не си посмял да се върнеш!
Дочула заплахата на момичето, Наташа се обърна към княза с развеселена усмивка.
— Внимавай, Алексей. Убедена съм, че момичето говори сериозно.
Алексей не отклони пронизващия си поглед от по-младата болярка.
— Наех хора да те следят, където и да отидеш, Зиновия. Няма да ми избягаш! Ще вървят по петите ти, докато не ми се примолиш да те освободя от тях.
— Трябва ли да се оплача на княз Владимир от прекаленото ти внимание? — жегна го Зиновия. — Той е достатъчно богат, за да изпрати други хора, които да ме защитят от твоята злоба.
— Добре! Оплачи се, де! — предизвикателно отвърна Алексей. — Ако той настои да се ускори още повече сватбата за да те отърве от бандитите, които наех, тогава само ще си отмъстя по-бързо.
Като се поклони небрежно, той се сбогува с нея и излезе. Зиновия го проследи с поглед, докато той се присъедини към голямата група конници, които го очакваха недалеч от параклиса. Отдалеч те приличаха на обикновена тълпа улични побойници, облечени в причудливи парцали. Същия следобед Зиновия разбра, че първото й впечатление е било правилно. Те бяха необуздана шайка, които лесно я докарваха до ярост с изстъпленията си пред църквата. Към тях се присъединиха множество уличници, те заедно започнаха да се наливат с квас и водка, да танцуват разгорещено и да се кривят. Възмутена от необузданото им пиршество, Зиновия можеше само да помоли за прошка отец Филип и да се приготви да си ходи.
— Не знаех, че ще ви навлека толкова неприятности, с идването си.
— Няма защо да се чувстваш виновна за делата на тези хора, дъще — промълви той, като хвърли бегъл поглед към паплачта, която дюдюкаше и замеряше хората, потърсили убежище в църквата. — Знам, че не си като тях. Болярката Наталия е добросърдечна и щедра, а ти много приличаш на нея. Не позволявай на тези нехранимайковци да те прогонят оттук завинаги. Днес ти помогна много на тези, които са били по-онеправдани. А с парите, които пожертва, ще мога дълго време да им купувам храна.