— Сигурно около квартирата му е пълно с уличници. Дочух, че те старателно издирвали чужденците, които идвали тук без семейства и роднини. Навярно не са му останали сили от услугите им.
— Кой разпространява подобни слухове за него? — възмутено попита Наташа.
Зиновия побърза да отговори, смутена от емоцията си. Сякаш една част от нея желаеше да бъде разубедена.
— Княгиня Ана беше уверена, че полковник Райкрофт редовно се ползва от техните услуги.
Наташа пренебрежително махна с ръка и изсумтя, сетне се наведе, сякаш щеше да разкрие някаква мрачна тайна.
— Е, моето момиче, аз пък чух да се говори, че полковник Райкрофт смаял много от събратята си — офицери, като отхвърлил не една покана на млади, наскоро овдовели болярки, които го пожелали за свой любовник. Като се има предвид, че той не е приел това, което му се предлага безплатно, при това от привлекателни и богати жени, защо според теб ще трябва да си плаща за уличници? Този мъж изглежда погълнат от работа и от опитите си да те спечели, така че ако смяташ да го измамиш, ще трябва да внимаваш. Надали ще ти бъде благодарен, ако го разпалиш мъчително, за да го отхвърлиш сетне.
Странно защо Зиновия се зарадва на аргументите на Наташа, но продължи да излага плана си.
— Необходимо е Алексей и шайката му да бъдат предупредени точно в необходимия момент, за да се заемат със спасяването ми, преди да удовлетворя страстта му. Само на теб мога да ти се доверя за това — каза тя. — Нищо не би могло да ме спаси, ако не си изчислим правилно времето. Веднага щом потегля с полковник Райкрофт, той ще иска веднага да ме заведе в квартирата си и да ме пъхне в леглото. Трябва някак да го задържа, докато Алексей дотърчи, за да осуети събитието. Да се надяваме, че докато дойде, нещата ще са стигнали дотам, че Алексей ще се сметне за задължен да предупреди годеника ми за моето прелъстяване. Владимир ще има грижата за останалото.
Наташа отново се опита да даде мъдър съвет на приятелката си.
— Какво според теб ще стане, когато полковник Райкрофт и княз Алексей застанат един срещу друг? Да не мислиш, че полковникът ще се предаде без бой?
— Да се надяваме, че полковник Райкрофт ще прояви достатъчно разум, за да разбере, че няма смисъл да се опълчва срещу княз Алексей.
— Съмнявам се, че полковникът ще е склонен да разсъждава логично, когато са го прекъснали пред прага на удоволствието.
— Тогава аз ще го посъветвам да избяга, преди да са го хванали. Ако откаже, той все едно достатъчно добре ще съумее да се защити. Що се отнася до Алексей, той далеч не е толкова опитен, но несъмнено ще доведе наемниците си, за да го защитят.
— Скъпо дете, все така продължавам да се страхувам, че целият ти план е твърде рискован — потръпна Наташа. — След време може би ще съжаляваш, че си загубила доброто си име, но щом стореното ще е сторено, няма да можеш нито да кажеш, нито да направиш нещо, което да го върне. Не си мисли, че всичко ще потече така гладко, както и двете се надяваме. Дори и при най-добрите планове обикновено нещо се проваля. Ако не се наложи ти да заплатиш за всичко, пожали поне полковник Райкрофт. Той е чужденец в тази страна. Кой ще му се притече на помощ, ако го хванат? Цар Михаил може да реши, че твоето обезчестяване е оскърбление към паметта на баща ти и да отмъсти на полковника.
— Аз ще защитя полковник Райкрофт — не отстъпи Зиновия и като срещна недоверчивия поглед на приятелката си, мрачно повдигна рамене. — Ако се наложи, ще падна в краката на цар Михаил и ще си призная, че аз съм го накарала да ме прелъсти, за да избегна брака с княз Владимир.
— Е, това вече ще озадачи доста хора — изрази Наташа съмненията си.
Зиновия приклекна до нея и я погледна умолително.
— Ох, Наташа, ако не се опитам, може би няма да имам друга възможност. Алексей ще си отмъсти, а аз ще бъда свързана с княз Владимир, докато някой от нас не отиде в гроба.
Наташа въздъхна тежко.
— Мисля, че планът ти е рискован, дъще, но мога да разбера неохотата ти да се ожениш за старец. Когато бях много по-млада, и аз се отвращавах от самата мисъл, че трябва да застана пред олтара с първия ми съпруг. Макар да бе благ човек, годините му не бяха малко и в леглото не ми носеше наслада.
Зиновия постави буза на коляното й.
— Не мразя Владимир, Наташа. Ако Алексей разполагаше с повече време, можеше да ми избере и далеч по-лош съпруг. Просто…