— Знам, Зиновия. Няма нужда да ми обясняваш. Главата ти е била пълна с прекрасни блянове за любов и брак като този, който имаха твоите родители. Ако някой трябва да бъде укоряван за илюзиите ти, това са Александър и Елинор. Те искаха и ти да познаеш радост и себеотдаване като техните.
— Може би Ана бе права — мрачно промърмори Зиновия. — Може би са ме глезили прекалено много през целия ми живот.
— Ако това е истина, скъпа, бих се радвала всички деца да бъдат така разглезени, защото ти имаш всички качества, които бих искала да видя у дъщеря си. — Наташа с обич помилва тъмната коса. — Не се тревожи заради Ана и обидите, които е изрекла по твой адрес. Тя живее в своя ад и иска да въвлече и други хора в него. Трябва да забравим за нея и да съсредоточим вниманието си върху по-важни неща, като например да обмислим още веднъж всички подробности по твоя план. Колкото по-малко неща оставим на случайността, толкова по-добре за теб… а може би и за полковник Райкрофт. Разбира се, осъзнаваш, че е много вероятно той да те намрази след всичко това. Гордостта на мъжа е особено уязвима, когато някоя жена злоупотреби с неговите чувства и страсти.
— Полковник Райкрофт ще понесе този удар по самочувствието му далеч по-леко, отколкото Владимир, ако призная колко ме отвращава. Трябва ли да кажа истината и да съсипя стареца, а може би дори да го вкарам в гроба?
Наташа печално поклати глава.
— Не, не, дъще! Не бих допуснала старият княз да бъде съсипан така. Само ми се ще да намерим някакъв начин да смекчим удара за полковника. Срамота е да се подиграваме с чувствата на човек като него.
Зиновия вдигна глава и срещна тъжния поглед на приятелката си.
— Нима ще ме посъветваш да му се отдам, за да съхраня гордостта му?
На челото на Наташа се появи печална бръчица.
— Ох, де да имаше някакъв друг начин да осъществиш плановете си. Таях големи надежди за теб и полковник Райкрофт. Сигурна бях, че сред всички твои ухажори именно той ще успее да те спечели.
— Ти съзираш в него много повече неща, отколкото виждам аз, Наташа — меко отговори Зиновия, но отвърна глава, защото не искаше да си проличи, че тя самата бе видяла от него много повече, отколкото би дръзнала да признае някому.
— Може би.
Печалният отговор заглъхна в смълчаната стая. Мина доста време, преди Зиновия да се откъсне от мислите си и да вдигне глава, за да види, че тъмните очи са се замъглили от сълзи. Тъгата на приятелката й накара Зиновия да осъзнае по-добре цялата сериозност на своя замисъл, но вече не можеше да спре на песъчинките на времето, които изтичаха, а с тях се задвижваше и нейният план.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Махалото отбелязваше дългите часове, докато след деня настъпи нощ, след нощта пак настъпи ден и накрая дойде и дългоочакваната вечер на съблазняването. Зиновия се притесняваше като млада булка пред първата брачна нощ, при мисълта, че полковник Райкрофт ще я очаква, а тя ще се опита да го съблазни с всички средства, които се наложеше да използва, били те морен взор, прелъстителни усмивки или предизвикателни погледи. Тъй като й липсваха умението и финеса на някоя по-опитна съблазнителка, тя не знаеше как трябва да се подготви за наближаващото събитие. Що се отнася до женските чарове, трябваше да разчита на собствения си инстинкт. При избора на тоалета обаче се съобрази със съвета на Наташа. Подбра една разкошна тъмносиня дреха с европейска кройка, която щеше да подчертае бялата й кожа и да разкрие тъкмо толкова от бюста, че да бъде примамлива и съблазнителна, без да изглежда вулгарна.
— Ако полковник Райкрофт се впечатляваше особено от безсрамното разголване на гърдите, скъпа, досега да е ощастливил някоя уличница. Вместо това той е хвърлил око на теб, Зиновия, и определено има защо, но не вярвам да си му позволявала да зърне нещо повече от някое нежно малко ухо или тил. Затова съм склонна да предположа, че полковникът има по-изискан вкус по отношение на дамското облекло.
Зиновия вдигна ръка, уж за да махне една палава къдрица от челото си, като се опитваше да прикрие пламналата по бузите й руменина. Тя бе последният човек, който би оспорил на глас умозаключенията на Наташа, но беше склонна да се запита дали Тирон Райкрофт щеше да е така запленен от нея, ако не бе видял всичко, което му се разкри така щедро в банята.
— Каза ли на Али какво смяташ да направиш тази вечер? — попита Наташа, като се настани в едно кресло, а Зиновия стана от коритото и се плъзна в басейна, подхранван от подземен извор. Али тъкмо бе излязла, за да вземе забравения балсам от виолетки, който трябваше да втрие в кожата на господарката си. Банята беше на другия край на двореца и прислужницата надали щеше да се върне скоро, така че Наташа имаш е време, да зададе още няколко въпроса. Колкото повече наближаваше моментът на планираното съблазняване, толкова повече я тревожеше това, което би могло да се случи.