— Али просто пощуря, като чу, че полковник Райкрофт ще дойде. Тя подозира ли какво му готвиш?
— Какво? И да трябва да търпя също и нейните укори, така ли? — Зиновия поклати глава, но продължи, тъй като не бе съгласна с начина, по който нейната приятелка не подбираше думите си. — Проблемът не е какво готвя на полковник Райкрофт, Наташа, а какво ще му позволя да ми направи! Сякаш ще му извивам ръцете и ще го карам насила да посегне към мен! Сигурно щеше да бъде по-малко вероятно да се стигне до скандал, ако бях тъй дръзка! Повярвай ми, ако ръцете на полковник Райкрофт са бързи и нахални като очите му, тогава разбирам колко рисковано е да остана сама с този мъж.
Наташа вдигна ръка, за да спре язвителната тирада на приятелката си.
— Няма да споменавам повече за това, щом веднага избухваш при забележките ми.
— Така е! — съгласи се Зиновия. — Ти си по-скоро на страната на полковник Райкрофт, отколкото на моя!
Наташа се наведе в стола си, облегна малката си остра брадичка на тънки пръсти и впери поглед в смутените очи на девойката.
— Можеш да се цупиш и да ме кориш за жалостта, Зиновия, но трябва да вземеш предвид и нещо друго. Виждам оръжията, с които разполагаш, и треперя при мисълта за опустошенията, които би могла да предизвикаш в живота на този човек.
Зиновия се изчерви до корена на косите си, като усети подтекста на погледа, с който я измерваше Наталия. Като изпухтя недоволно, девойката се потопи в басейна, докато над повърхността остана само главата й.
— Не е честно да заставаш на негова страна срещу мен.
— Напротив, скъпа. Като се заемаш съзнателно да съблазниш един мъж, за да си послужиш с него като с пионка за свои цели, виждам много прилики между твоето поведение и това на една уличница, но се боя, че ти заслужаваш по-голям укор. Уличницата поне би останала, за да изпълни своята част от уговорката, а ти? В мига, когато посегне към теб, ще отлетиш през вратата.
— Наташа! Имай милост! — примоли се Зиновия.
— Добре! Защото именно това смяташ и ти да направиш с него!
По челото на Зиновия се появиха едва доловими бръчици, когато тя се намръщи упорито и се втренчи в Наташа.
— Толкова ли ти харесва този мъж?
— Да! Толкова!
Правият, изящен нос се вирна леко, за да подсили несправедливото оскърбление.
— Толкова ли ме мразиш заради това, което съм замислила?
Наташа безпомощно вдигна ръце и я погледна умолително.
— Миличка Зиновия, разбирам защо постъпваш така. — Тя поклати посивяващата си глава, погълната от печални мисли. — Просто ми се къса сърцето, като те виждам как пропиляваш възможността това да разцъфти в любов.
— Никога няма да узная какво до къде бихме могли да стигнем с полковник Райкрофт — отвърна безрадостно Зиновия. — Знам само какво ми предстои, ако не успея да си възвърна свободата. Няма ли да ми дадеш своята благословия?
Посребрената глава отново се залюля отрицателно.
— Не, Зиновия, не мога да направя това, но ще се моля за теб, защото ми се струва, че отчаяно ще се нуждаете от молитви… и ти, и полковник Райкрофт. Алексей може да се поддаде на изкушението да ви убие и двамата.
— Защо трябва да изричаш такива мрачни пророчества? — изсумтя Зиновия.
Наташа се вгледа за дълго в сияйната й хубост и най-сетне отговори:
— Зиновия, дъще моя, мисля, че не разбираш в какво се впускаш.
Вратата зад тях се отвори и двете жени проследиха с поглед Али, която забързано крачеше към тях със своята клатушкащата се походка.
— Ето ме най-сетне и мен. — Едва поела си дъх, тя изля поток от думи. — Бързах през цялото време. Ха, ако тази къща бе мъничко по-голяма, някой би могъл да пусне по средата й двореца на Тарасови и пак щеше да остане достатъчно място, за да танцуват гостите! Горката Даша никога не е виждала толкова голям килер, да не говорим за стаите, които са им дали на двете с малката София. Мога да ви уверя, че няма по-щастливи от тях.
— Даша ще ми е страшно полезна. Прекрасна готвачка — засмя се Наташа. — Сигурна съм, че гостите ще оценят несравнимите й способности.
— Елисавета не пада по-долу, но се бои, че трудът й отива на вятъра при Тарасови — намеси се Зиновия, като се опита да отклони мислите си от Тирон Райкрофт. Вдигна поглед, когато старата прислужница дойде до ръба на басейна.
— Защо не отидеш да видиш Елисавета тази вечер, Али? Сигурна съм, че много ще се зарадва да научи за късмета на Даша. Стенка може да те откара там и да мине по-късно, за да те прибере.