— О! — Възклицанието прозвуча съвсем слабо. Зиновия побърза да разтвори ветрилото с треперещи пръсти, за да прикрие смущението си и да охлади пламтящите бузи, забравяйки, че въздухът в помещението е доста прохладен. Хвърли поглед, за да провери дали Наташа е чула нещо, но дори след като се увери, че тя не е забелязала нищо смущаващо, не можеше да успокои бясно туптящото си сърце.
— Е, няма значение — побърза да подхвърли тя, за да запълни паузата в разговора им с някаква незначителна бележка. — Това изглежда тъй отдавна!
— Наистина ли? — полугласно попита Тирон, впивайки поглед в нейните очи. — Сякаш бе едва вчера, но пък се връщам към този спомен всеки ден… всяка нощ… всеки час, през който бодърствам.
Зиновия би хукнала накъдето й очи видят, но си напомни за своя план и потърси с поглед Наташа за помощ, за да я види само как се усмихва доволно. Болярката, изглежда, бе безкрайно възхитена от способността на полковника с такава лекота да я смути и остави беззащитна.
Като скръцна със зъби, Зиновия възвърна самообладанието си и потупа с ветрило ръката на Тирон, сякаш едновременно го укоряваше за дръзкото напомняне и се съмняваше в твърдението му.
— Може би трябва да дадете известен отдих на въображението си, полковник. То изглежда върви само в една посока.
Устните на Тирон закачливо потрепнаха, а очите му леко се плъзнаха по нея, придавайки друг смисъл на думите.
— Уверявам ви, болярке, че въображението ми покрива всичко, но обикновено в границите на една и съща тема.
Зиновия едва се удържа да не зяпне отново и да не се изчерви както преди. Лесно можеше да си представи съдържанието на неговите видения, ако той позволеше на ума си да се връща към банята! Несъмнено тя бе прелъстявана и вземана десетки и десетки пъти в неговото въображение!
Като събра отново парчетата на своята решимост, Зиновия си възвърна поне външно самообладана истинските си чувства да се проявят, тя би използвала това деликатно и съзнателно прокара ветрилото си по ръката му. Ако позволеше украшение по такъв начин, че веднага би изличила усмивката от устните му.
— Вие ме спасявахте толкова пъти, полковник, че има опасност вече да забравя броя им. Мога само да се надявам, че сте мил към мен и в своите мисли. Не бих искала да ви подозирам във вулгарност.
Тирон леко се засмя при укора, признавайки си, че тя има основания да се изчервява, тъй като бляновете му бяха по правило чувствени и не ставаха за ушите на една девица.
— Понякога ставам жертва на собствените си мечти, болярке, но бих ли могъл да премахна опасенията ви, като ви уверя в своята преданост?
— Едно уверение няма да е достатъчно — отвърна Зиновия, като лукаво се смръщи в пленителна гримаса. Небрежното извинение не й стигаше и тя се изкушаваше да си отмъсти по-сериозно. — Трябват ми доказателства за вашите думи, полковник, а след като не съм ви виждала вече близо месец, вероятно разбирате защо мога да остана с впечатлението, че просто си играете с чувствата ми.
Наташа едва се удържа да не вдигне поглед към небето, тъй бе смаяна от безсрамното флиртуване. Тя вече се чувстваше спокойна за способността на полковника да се погрижи за себе си, но когато Зиновия се втурна с опънати платна и заредени оръдия да завладее сърцето на мъжа, й бе трудно да остане безучастна и мълчалива. За да не се изкушава повече да се намеси с някоя забележка, тя грациозно им се поклони и се приготви да се оттегли, като сляпо се надяваше кроежите на Зиновия да не доведат до още един смъртоносен дуел.
— Ще имате ли грижата за Зиновия, полковник? — каза тя. — Обещах на княгиня Ана, че ще я пазя добре. — Тя се засмя и си позволи да вдигне леко рамене, обяснявайки. — Всъщност никога не съм уточнявала, че ще го правя сама.
Леко кривата усмивка на полковника се появи отново, като доведе болярката почти до захлас.
— За мен ще е огромно удоволствие да се посветя на тази задача, болярке Андреевна.
— Наричайте ме Наташа — помоли го тя. — Всичките ми приятели правят така.
— За мен ще е чест, Наташа, ако и вие ми окажете същата услуга. Името ми е Тирон.
Тя го потупа по рамото почти съчувствено.
— Пази се, Тирон.
Полковникът изнесе напред крака си в дълбок поклон.
— Уверявам те, Наташа, че винаги съм полагал големи старания в тази област.
— Моля те да продължиш в този дух — насърчи го тя, като хвърли многозначителен поглед към Зиновия. Сетне се отдели от двойката и отиде при две възрастни жени, които се кискаха, отпивайки от виното.
Като се изключат тълпите хора около тях, които въпреки всичко сякаш бяха далеч, Тирон се чувстваше, сякаш е получил отдавна жадуван дар. След като дълго бе лишаван от възможността да се доближи до Зиновия, сега той не искаше да пропилее и миг и попиваше с зажаднелия си поглед лъчите на нейната хубост. Полугласно промълви, задържайки погледа й: