— Истина е, че властваш в моите мисли и сънища, Зиновия. Никой мъж не би забравил лесно това, което видях.
Зиновия простена вътрешно при дръзкото му напомняне.
— Не съм привикнала да се излагам на показ пред мъжете, полковник, и бих останала много огорчена, ако се изтървете пред някого за случката в банята или за нещо друго, което би ме накарало да се срамувам.
— Няма от какво да се боиш, Зиновия — увери я Тирон с усмивка. — Никому няма да издавам нашите тайни.
Страховете на Зиновия намаляха доста след това обещание и тя най-сетне можа да се отпусне и да отпие от виното си.
— Тревогата за това не спираше да ме терзае, полковник — призна тя. — Майка ми бе англичанка, нали разбирате, и тя ме възпита да се срамувам от публичното къпане. Вие бяхте първото ми изключение.
Очите му пламнаха още по-ярко.
— Радвам се, че никой друг не е видял съкровищата, до които можах да се докосна.
Зиновия едва чу думите му, защото повече я занимаваше неговия неотклонно втренчен в нея поглед. При всичките си пътувания в чужбина или из Русия тя не си спомняше да е срещала и по-хубави, по-сини очи. Определено не бяха сиви, както й се бе сторило първоначално, когато ги бе зърнала сред горските сенки или в мрачната баня, а имаха лазурносини ириси, обрамчени с по-наситени сапфирени кръгове. Почернялото от слънцето лице ги караше да изглеждат по-живи, но същите тези лъчи, които бяха направили кожата по-тъмна, бяха изрусили и косата му. Светлите кичури отгоре преливаха в по-тъмно по слепоочията и късо подстригания му тил. Не беше модно мъжете да се подстригват късо, но Зиновия признаваше предимствата на тази прическа, като си помислеше за неизменния шлем, с който полковникът рядко се разделяше. Каквито и да бяха мотивите му, тя бе впечатлена от резултата, защото прическата го отличаваше от другите и то по достоен за възхищение начин. Наистина, трябваше да признае, че Али е права във всяко отношение. Полковник Райкрофт бе може би най-хубавият мъж, когото беше виждала! Вече не бе тъй убедена, че събитията тази вечер ще се окажат твърде мъчителни, както предполагаше първоначално.
Зиновия кокетно се усмихна и сведе скромно очи.
— Сигурна бях, че княгиня Ана ще ви подплаши и ще ви накара да се откажете, полковник.
Тирон се засмя меко.
— Само ме поощри в опитите ми да направя впечатление на Негово величество.
Зиновия се наведе леко, за да остави полупразния си бокал на близката масичка. Един свещник, поставен върху лъскавата дървена повърхност, разпръсваше лъчи с дванадесетте си восъчни свещи, които хвърляха мека светлина върху нежната й кожа. Приятно вълнение обзе Зиновия, когато осъзна предимствата на осветлението и ги използва, за да разположи оръжията си за нападение срещу мъжките инстинкти на Райкрофт.
— Моля ви, кажете ми полковник, докъде стигнахте в това начинание?
— Хм… не съм съвсем сигурен — запъна се Тирон, като не можеше да откъсне поглед от отблясъците, които пламъците хвърляха върху прозирната дантела. — Негово величество още не е отговорил на молбата ми.
— А каква бе тази молба, полковник? — Гърдите й се сгряха приятно, когато усетиха погледът му да прониква през тънката тъкан. Тя се задържа още малко в тази поза, прокарвайки тънкия си пръст по ръба на чашата, докато се наслаждаваше на неговия поглед. И преди й се бе случвало да й се възхищават и да я изпиват с очи, но сега погледът бе като силен, замайващ нектар, какъвто не беше вкусвала преди.
— Същата, за която ви казах, когато княгиня Ана затръшна вратата си пред мен… да ми позволят да бъда ваш кавалер.
Тирон се наведе, за да вземе бокала, сякаш бе негов, и да напълни очите си с гледката на нейните млечнобели гърди. Като вдигна чаша до устните си, той леко отпи, без да отсъства поглед от очите й.
— Истина ви казвам, милейди, сърцето ми копнее за това.
Зиновия надигна ръка, за да оправи дантелата на деколтето си, като внимаваше да не срещне погледа, с който той я милваше.
— Бих ли могла да попитам колко други девойки са чули същата клетва от вас, полковник?
— Попитайте — прошепна Тирон, като пристъпи по-близо — и аз ще ви отговоря, че нито една.
— Как така сте избегнали досега оковите на брака? Бих предположила, че вие сте…
— На тридесет и четири, Милейди.
— Достатъчно зрял, за да бъдете женен… ако сте посвещавали усилията си и на други девойки, както сега на мен.
Зиновия съзнаваше, че очите му се плъзгат по деколтето й, но не се опита да попречи на погледа му, макар кожата й да пламтеше под огъня на тези изгарящи сини факли. Донякъде се изненада, като усети, че дишането й се учестява под погледа му, но й бе трудно да си поеме истински дъх, докато бе така събличана с очи.