— Ще се върнете ли? — кафявата вежда се надигна въпросително. — Или да забравя, че сме се срещали?
Макар и зададен тихо, въпросът се заби в сърцето й като острието на копие. Цялата болезненост се криеше в тона, издаващ ранимия и страдащ човек. Тя замръзна на мястото си и го изгледа смаяно. И докато гледаше изпитателно сините ириси, които на свой ред я наблюдаваха внимателно, тя внезапно осъзна, че за полковник Райкрофт това не е игра. Той напълно сериозно смяташе да я ухажва по всички правила и да я спечели.
Паниката на Зиновия поутихна и тя успя да овладее притесненията си, като забеляза неговия страх. Как би могъл един мъж да принуди жената да удовлетвори страстта му, когато се грижеше за чувствата й? Тя плахо се усмихна и прокара тънкия си пръст по галона, който обшиваше сюртука му.
— Ще се върна — обеща тя с приглушен глас. — Ще ме чакате ли?
— Толкова дълго, колкото се наложи — обеща Тирон, като отново хвана тънките й пръсти и ги поднесе към устните си.
Този път Зиновия се усмихна по-благосклонно, приемайки докосването на устните му като предложение за мир. Макар да бе понесла без удоволствие почти дузина подобни целувки от Владимир вечерта след годежа, по шума на кръвта, който пулсираше в ушите й тя осъзна, че дори в целуването на ръка полковник Райкрофт беше нещо съвсем различно от всеки друг мъж, когото бе срещала досега.
Като го остави да я изпроводи с поглед, Зиновия прекоси бързо голямата зала и се качи в покоите си. Али беше тръгнала малко по-рано да види Елисавета, което осигури на Зиновия тъй нужната й самота, за да подреди обърканите си чувства и да осъзнае новите усещания, които току-що й бяха открити. Кръстосваше като зверче в клетка просторните си покои, като не можеше да намери стожер, на който да се опре в объркването си. Това, в което вече беше убедена, бе огромната разлика между лекото отвращение, с което посрещаше пламенното ухажване на Владимир, и това, което току-що бе изпитала с полковника. Дори тази вечер, още преди да я докосне, тя цялата тръпнеше при мисълта, че ще бъде с него, сякаш със самото си присъствие той можеше да й замае главата като на някое глуповато, безнадеждно лекомислено девойче. Очевидно цяла пропаст лежеше между чувствата й към него и безразличието, меко казано, което изпитваше към годеника си.
Като отвори прозореца, Зиновия се облегна на перваза и се вгледа в звездното небе, като прехвърляше в мислите си миговете, които току-що беше прекарала с англичанина. Искаше да я лъхне свежият нощен въздух, да си поеме дълбоко дъх и да се отърси от тези странни, причудливи копнежи, които бяха събудени от неговото докосване. Като си помислеше сега, нежната милувка, с която ръката му се докосна до гърдите й, бе още по-възбуждаща, защото той се бе осмелил да я погали, макар и крадешком, в присъствието на толкова много хора.
Луната излезе иззад облака и Зиновия хвърли поглед надолу, тъй като някакво раздвижване от другата страна на улицата привлече вниманието й. Като прикри с ръка очите си от светлината на свещника, тя се вгледа в тъмнината навън, докато не различи сенките на двама мъже, застанали един до друг. Чак след известно време разпозна, че по-ниският е княз Алексей. Спътникът му очевидно бе един от стражите, които беше наел да я охраняват, но въпреки това нещо в неговия силует я обезпокои. Лицето му бе прикрито под папаха, каквато носеха едновремешните монголи, но могъщото му тяло й изглеждаше странно познато.
Привличайки отново вниманието й, Алексей направи няколко крачки напред и като сложи ръце на тънкия си кръст, я погледна предизвикателно. Приглушеният му смях се разнесе в нощната тишина и под нейния поглед той отметна глава и зъбите му проблеснаха срещу обсипаното със звезди небе. Зиновия помръкна, а смехът продължаваше да ехти подигравателно и да помита доброто й настроение. Тя нямаше и сянка от съмнение, че той се смее на нея, подигравайки се на надеждите, които таеше да му се изплъзне, но това само затвърди решението й да вкара Тирон Райкрофт в своя капан.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Зиновия възвърна силите си по начин, който би стреснал Алексей, ако знаеше, че той лежи в основата на нейната решимост. Гордостта й бе уязвена и тя изгаряше от желание да накара смехът да му приседне. Като опитна изкусителка девойката се съсредоточи върху външността си, подготвяйки я за атаката, в която смяташе да се хвърли. Решена да не прояви никаква милост, докато не се окаже прелъстена и обезчестена, тя оправи дантелите си, като пристегна тънкия си кръст по-плътно и същевременно поразхлаби деколтето, което й позволяваше не само да диша по-леко, но и разкриваше допълнително бюста й. Тя щеше да се постарае Тирон отново да се впусне в ухажване и ако имаше истина в предупрежденията на Наташа, че мъжът може да бъде разпален дотам, че да загуби контрол, то щеше да го накара да я заведе в квартирата си.