Като приключи с разкрасяването, Зиновия нагласи дантелата така, че закръглените възвишения под деколтето й да се виждат по-добре. Сетне спусна огърлицата си, докато най-голямата бисерна висулка се залюлее примамливо в копринената падинка. Накрая напръска с теменужена вода шията и косите си и позволи на няколко непокорни къдрици да се изплъзнат покрай лицето й.
Зиновия се огледа от всички страни във високото огледало, поставено в будоара, и прецени, че е готова. Сигурно никой военен кораб не бе потеглял на бой с тъй наточени оръжия и заредени топове като нея, но този крехък съд на прелестна женственост се бе подготвил за най-жестоката битка, която трябваше да се увенчае не със завладяването на някой наперен младеж, а на зрял мъж със значителен опит.
Като свеж полъх на пролетен вятър Зиновия слезе по стълбите към вестибюла пред голямата зала и се спря за миг пред входа, за да потърси с поглед своята жертва. Намери полковника сред групичка мъже, застанали на близо, и по бързината, с която той пресрещна погледа й, на нея й се стори, че е очаквал с нетърпение връщането й. Огледа я бавно и щателно, преценявайки всяка подробност по нея, както се оглежда и преценява с възхищение някое произведение на изкуството. Зиновия лесно можеше да си представи, че той вижда и подразбира неща, за които никой друг не се бе сетил досега, а и надали някой щеше да го направи за в бъдеще. Когато погледът му докосна косата й, тя знаеше, че той я вижда разпусната в цялото й великолепие по голия гръб. Когато очите му се плъзнаха по нейната гръд, той сякаш си припомни с радост мига, когато бледите възвишения бяха проблеснали под топлата светлина на фенера. А когато сините му очи се задържаха на бухналите поли, сякаш търсеха в техните гънки някакъв намек за изящното бедро и прасец, които някога бе зърнал.
Зиновия потръпна от чувствата, които той бе събудил, развълнувана, сякаш току-що я бе покрил с целувки от глава до пети. Руменина плъзна по бузите й и макар тя да успя да отклони мислите си в друга, не толкова смущаваща посока, впечатлението все пак остана. То се сливаше със спомена за първата им среща, когато Тирон я измъкна от тъмните дълбини на нощната вода и тя се вкопчи отчаяно в него, без да съзнава какъв ефект има голото й тяло върху неговото.
Сега, когато го познаваше малко по-добре, тя още по-ясно осъзнаваше колко мъжествен е той. Сърцето й се сви при почти осезаемия спомен за мига, когато бе плътно притисната до мускулестите му гърди. Можеше дори да си припомни до най-малката подробност играта на мускулите по раменете му, изпъкналите жили, които се преплитаха по неговите ребра и стегнатия плосък корем, който зърна за миг, но остана запечатан с ума й с кичурчето косми под него, което я накара да сведе поглед по-надолу и да се сепне от мъжката му разпаленост. Сега тя пак стоеше смирена под пламенния му поглед. Всичките й сетива напомняха за онова, което веднъж вече бе почувствала, но все още не можеше да долови напълно предстоящото. Моминският й ум се луташе между собствения й плах опит и грижовните, но мъгляви напътствия, които майка й бе дала относно задълженията на съпругата. Смътните очертания на голямата тайна я смущаваха най-много, но същевременно я мамеха с обещания, доста по сладострастни и прелъстителни, отколкото някога бе споменавала майка й.
Зиновия бавно си пое дъх и с приглушена въздишка го изпусна. С усилие на волята си възвърна самообладанието. Нямаше да попадне в клопката на собственото си любопитство или да се влюби, докато го прелъстява. И без това бе достатъчно трудно да запази присъствие на духа, докато кръвта й кипеше и я сгорещяваше цялата, щом се сетеше за мига, когато се беше озовала притисната до голото му тяло.
Зиновия бавно въздъхна още веднъж, след като се убеди, че се е успокоила достатъчно, за да посрещне усмихнатия поглед на Тирон. Чувстваше се хладнокръвна и уверена, когато той тръгна към нея със сдържано нетърпение. Като вдигна глава, тя посрещна втренчения му поглед и въпреки приготовленията си почувства как се облива в руменина, когато неговите горящи очи се потопиха в нейните. Той застана до нея, но ръката му я потупа по гърба и събуди странно приятни тръпки, а сетне замря на нейния кръст, където никой не можеше да я види.
— Вие сте дори още по-хубава сега, отколкото когато си тръгнахте преди цяла вечност — тихо прошепна Тирон и се наклони, за да вдъхне уханието й.