Зелените очи се надигнаха и срещнаха неговите, а Зиновия осъзна колко наблюдателен е той всъщност. Усещаше как усмихнатите сини ириси се впиват в нейните, сякаш искат да прочетат всички тайни на мозъка й, но бе убедена също, че той няма защо да чете мислите й. Изглежда и най-малката подробност не можеше да му се изплъзне.
Всъщност Зиновия нямаше как да разбере в какъв хаос бе успяла да хвърли мислите на Тирон, нито да усети как се възрадва той при вида на подсилената й чувственост, защото очакваше Зиновия да се върне омотана в някакъв шал като застаряваща вдовица, твърдо решена да брани честта си.
— Пребродил съм много земи като войник — продължи той с дрезгав шепот. Тя още веднъж се убеди, че нищо не му е убягнало, когато погледът му се плъзна надолу по открехнатия й корсаж. — Но никоя девойка не е запленявала очите и душата ми тъй силно както вас, Зиновия. Трудно мога да се удържа да не ви докосна, както копнее сърцето ми.
— Прекалено ме ласкаете, полковник. — Тя усещаше как пръстите му се плъзгат по дантелите на нейния тоалет и бе също толкова убедена, че ако бяха сами, той щеше да изпробва здравината на възела, който държеше копринените шнурове. Никога не съм срещала мъж, който познава жените тъй добре, че веднага да разбере, ако те са оправили външността си. Тя сведе мигли и като хвърли кокетен поглед под копринените им завеси, запита свенливо. — Нима трябва да ме вините, че искам да изглеждам по-добре?
— Нима някой би могъл да намери вина в съвършенството? — незабавно отвърна Тирон. Усмивката му бе хипнотизираща. — Вие спечелихте напълно и безмерно моето внимание, Зиновия. Бих искал само да сме сами, за да ви докажа как искрено копнея за вашето присъствие.
Усетила, че планът й е на път да се увенчае с успех, но все още опасяваща се да не подплаши плячката, Зиновия се усмихна благосклонно и се опита да овладее вълнението си. Имаше нещо дълбоко чувствено в трепета, който я обземаше в негово присъствие, като при това усещането далеч не бе неприятно.
— Да си мисля ли, полковник, че бихте искали да ме отведете във вашата квартира?
— Това е най-пламенното ми желание, Зиновия. Та нима дъхът ми не спира само мисълта, че мога да остана насаме с вас! Често ме измъчва споменът за блаженството на нашата първа среща в банята и с цялото си сърце копнея тази среща да се повтори.
— Мисля, че би трябвало да внимавам в такъв случай — промълви тя срамежливо. — Тогава вие ми позволихте да избягам неопетнена, но ще допуснете ли това още веднъж?
— Крайно съмнително е дали пак ще успея да проявя подобна сдържаност — призна Тирон и се усмихна с чара, който тя започваше да опознава. — Все пак ако още веднъж ми бъде отпусната подобна възможност, надявам се, че ще се обръщате към мен по малко име. В крайна сметка преживели сме заедно достатъчно неща, за да изглежда това благоприличие. Толкова ли е трудно да кажете Тирон? Или Тир, ако предпочитате. Така ме наричаше баба ми.
Зиновия прехвърли имената, сякаш пробваше на вкус някакъв сочен плод. — Тирон. Тир. Тирон. — Тя се усмихна, като направи своя избор.
— Докато не се опознаем по-добре, мисля, че Тирон ще е достатъчно.
— В твоите устни името звучи по-сладко от мед — увери я той, а очите му бяха кажи речи лакомо залепени за устата й. — Но бих искал да отпия по-голяма глътка от сладкия нектар на твоите устни. Не се съмнявам, че ще е разкошен пир да те науча как се целува.
Смущението на Зиновия пролича по руменината, която пламна на бузите й. Не се смяташе за благопристойно една девойка да се ориентира добре в изкуството на целувките, но тя не искаше да я смята за невежо дете.
— Кое те кара да мислиш, че се нуждая от обучение?
Устните на Тирон трепнаха развеселено.
— Твоята невинност личи от пръв поглед, или поне липсата на сериозен опит. — Той поднесе пръстите й до устните си и промълви: — Наистина, хубавице моя, бих ревнувал, ако не бе така.
Омилостивена от неговата нежност и убедителната целувка по ръката й, Зиновия вдигна очи.
— Трябва ли да те ревнувам от всички онези жени, които са те обучавали?
Тирон се засмя при недискретната й забележка.
— Няма защо, милейди. Откакто те срещнах, съм твой покорен роб.
Зиновия вдигна извитата си вежда, за да изрази съмнението си и предизвикателно отбеляза:
— Чудя се чий роб наистина си ти, Тирон. Ако си мой, както твърдиш, тогава защо не съм те виждала напоследък?
Тирон постави ръка на сърцето си, за да подчертае искреното си съжаление.
— Това оплакване определено трябва да отнесеш към царя, защото изпълнявах неговата воля, но дори когато следвах заповедите му, ти владееше моите мисли.