— Приемливо извинение, донякъде… Все пак до мен достигнаха разни слухове и нямам реално доказателство в подкрепа на твоите думи.
Като усети желанието й да научи нещо повече за жените в неговото минало, Тирон не й даде възможност да продължи с въпросите си.
— Макар, че ми се иска да скрия красотата ти от всеки друг, трябва да споделя радостта от твоето присъствие с един приятел, Зиновия.
Полковникът вдигна ръка, за да направи знак на някой в другия край на залата, а Зиновия бавно обходи с поглед гостите, търсейки на кого маха. Няколко свещи бяха загасени, за да изпъкне по-добре слепият старец, който пееше бъшина за един войнствен княз и неговата красива невяста. Гостите изглеждаха завладени от поетичните напеви, защото не обръщаха внимание на никого и седяха заслушани в певеца.
На призива се отзова един руснак, който говореше оживено с млада девойка и баща й. Като забеляза жеста на полковника, хубавият офицер се поклони леко на своите събеседници и си запробива път сред гостите, а Тирон хвана под ръка Зиновия и се отдалечи от вратата. Приглушено, за да не смути заслушаните в песента гости, той ги запозна.
— Мога ли да ви представя моя заместник, капитан Григорий Тверской… Болярката Зиновия Зенкова.
Като се поклони изискано, Григорий отвърна на прекрасен английски:
— За мен наистина е чест най-сетне да се запозная с вас, болярке — Изправяйки се, капитанът весело се усмихна. — Сигурно не ме помните, защото тогава бяхте доста заета с Ладислас, но аз имах щастието да бъда един от хората, които ви се притекоха на помощ, когато вашата карета бе нападната от разбойническата банда. Разбира се, заслугата за това е изцяло на полковник Райкрофт, защото той нареди на войниците да се насочат по посока на изстрелите, които бяхме чули.
Зиновия звънко се засмя.
— Сигурна съм, че няма нужда да ви казвам колко съм благодарна на вас и вашия командир за старанието, с което изпълнявате задълженията си.
— Искрено съм убеден, болярке, че за полковник Райкрофт е било истинско удоволствие именно той да ви освободи. Той оказа почти същата услуга на няколко млади болярки, които бяха нападнати в един трактир няколко дни преди разбойниците да връхлетят върху вашата карета. Но сетне изглеждаше склонен да отрече своята заслуга, когато те го поканиха да се запознае с баща им в Москва.
Тирон изгледа полуусмихнато, полузаканително капитана и като се обърна към Зиновия, се оправда с добродушна насмешка.
— Една от тях, подобно на сестрите си, едва успяваше да мине през вратата от пълнота. Въпреки това тя си постави за цел да спечели Григорий за съпруг. Наложи се да се пъхне в камината, докато тя се отказа от търсенето и си тръгна с родата си. — Тирон вдигна очи и като видя, че хубавата девойка, която стоеше до княз Жерков хвърля свенливи погледи на капитана, едва забележимо кимна към нея. — Забелязвам, че има още някой, който се стреми да спечели вниманието ти, приятелю. Определено имаш успех сред младите болярки.
Усмивката на Григорий стана по-широка, като срещна погледа на младата княгиня. Той отново се извърна към командира си и като тракна с токове, си взе довиждане.
— Тъй като сме свободни утре, полковник, няма да се върна с вашата карета. Приех поканата на княз Жерков да му гостувам тази вечер, за да поговорим за родния ни край.
С иронична усмивка Тирон проследи капитана, който се върна при княза и дъщеря му.
— Убеден съм, че княгинята се е понравила на Григорий далеч повече от много други — отбеляза той. — Иначе досега да се е скрил в казармата.
— Може би трябва да се радвам, че си с мен и още не си се скрил някъде — кокетно подхвърли Зиновия.
Тирон се засмя на абсурдното предположение, че би могъл да избяга от нея.
— На твое място, милейди, бих сметнал, че аз съм преследван. Ако искаш да ти го кажа направо, просто изгарям по теб.
Зиновия леко се усмихна на неговата декларация и усети, че дългите му пръсти обгръщат нейните. Той я преведе през голямата зала до място, откъдето можеха по-добре да виждат певеца и същевременно да са близо до сводестия изход към градината. Вратите бяха отворени и нежният вятър довяваше уханието на цветята. Двамата бяха погълнати един от друг, тръпнеха в очакване, но не смееха да се докоснат и Зиновия осъзна, че не хладният полъх отвън я кара да трепери. Близостта на Тирон и едва доловимият свеж аромат, който се носеше от него, я накара да усети собствената си уязвимост. Не можеше да не забележи колко е напрегнат той, но същевременно странно защо нямаше желание да избяга от очите му, когато те безсрамно се плъзнаха там, където ръцете му не можеха да го направят. Докато изучаваше всяка нейна извивка, той не се опита да прикрие копнежа си, като я принуди да го порицае с усмихнат поглед.