Христо Пощаков
Завладяването на Америка
Пролог
Пролетните лъчи на слънцето пробиваха сутрешните изпарения и огряваха покривите на Славна Победа, столицата на Обединеното Кралство, те бяха събудили и Барди Първи в неговия дворец. Кралят бе свикнал със строгия си режим, установен от самия него през последните петнайсетина години и не можеше да си позволи дори минута бездействие. Независимо от относително спокойния живот, който водеше напоследък, кралските дела бяха свързани с непрекъснато разрешаване на проблеми и поети ангажименти. След последната кървава война с империята на ромтите, довела до завладяването на остров Брита, желаният дълготраен мир беше настъпил. Победеният император Отивиан продължаваше да изплаща покорно установения му годишен налог в размер на петстотин хиляди крини хлебно зърно и да спазва митническите улеснения, договорени за корабите на Обединеното Кралство.
Денят предвещаваше да е хубав и ясен. Докато приключваше с тоалета и закуската си, кралят неволно се отдаде на размисъл и спомените започнаха да се реят из неговото съзнание. Бившият му тъст, симпатичният пияница крал Рогонал, отдавна бе предал богу дух и бе погребан с почести, а бившето му кралство Ландирия, бе превърнато в област от Обединеното Кралство и оттогава успешно се управляваше от Рок Свенсон, командирът от специалните части «гама» — близкият му приятел, който по силата на обстоятелствата бе пренесен от света на Холивуд в неговия. С помощта на данните от «Енциклопедия Британика», заложени в портативния му компютър, кралят преди време бе установил, че неговият свят не е идентичен с този, в който бе пребивавал, макар че географските имена бяха донякъде подобни. В миналото, при един от разговорите им в присъствието на дракона Дзог, старият магьосник Горо бе подхвърлил съблазнителната идея, че континентът Америка от техния паралелен свят все още не е открит и оттогава мисълта за неговото завладяване се бе загнездила в главата на крал Барди и не му даваше покой, докато не я осъществи. Самият магьосник продължаваше да не се разделя с древната книга за заклинания, написана на шумерски език, въпреки че написаното в нея едва ли му помагаше толкова в изпълняването на тази иначе престижна професия, поради собствената му неграмотност при прочитане на специалните текстове. След последното му прехвърляне в света на Холивуд, който се бе превърнал в цел и мечта на живота му, той непрекъснато продължаваше да бленува за него. Оттогава Горо се разхождаше омърлушен из коридорите на кралския дворец, но това не му пречеше да живее охолно в ролята си на кралски съветник — пост предоставен му с кралски декрет.
Денят предвещаваше да е хубав и ясен. Кралят реши да се отправи към работния си кабинет, където се решаваха повечето от проблемите в Обединеното кралство и по пътя към него получи внезапно видение за нещо, за което отдавна бе забравил. Пред очите му внезапно възникна сцена от срещата му с гургила Кико, в присъствието на Рок Свенсон. По неизвестни за него причини, споменът за нея бе стоял блокиран в съзнанието му петнайсетина години, може би това беше извършено от съперниците на самия гургил, обитаващи още по-неизвестния за него пространствено времеви континуум. Кико се бе материализирал пред тях след второто им завръщане от света на Холивуд и представляваше странно същество. Тялото му беше покрито със синя перушина, голите му ръце и крака завършваха с по три пръста и имаше беззъба уста. Той им бе обяснил собственото си предназначение — да подобрява съдбите на избраните от него подопечни хора и да ги пази от обсебването им от други гадни ефирни за тях същества като смърдове и корлоци. Същевременно им беше заявил, че енергетическите му възможности, свързани с прехвърлянето им от един пространствено времеви континуум в друг са напълно изчерпани и едва ли ще има възможността да ги прехвърли отново в света на Холивуд. Интересно дали Рок Свенсон бе запазил спомена от тази среща, но това скоро можеше да се изясни. Увлечен в мисли за миналото, кралят продължи пътя си по поредния коридор на двореца.
Барди I Ландирски застана пред прозореца на работния си кабинет и лениво се загледа в суетнята на хората, изпълнили площада пред двореца. Независимо от ранния сутрешен час и рядката мъгла, която се вдигаше под първите лъчи на слънцето, сергиите вече бяха подредени със стоки. Днес беше големият пазарен ден. Въпреки просторните размери на площада, пространство за търговия не достигаше. Търговците се караха за по-добро място и се опитваха да подкупват сенешала Горголан, който пъшкаше поради дебелината си, но пъргаво и методично събираше определените такси, като твърдо отказваше да приема бакшиши. След няколко болезнени превъзпитания с пръчка, нанесени по голите му задни части, той явно бе решил да прекрати заделянето на лични отчисления от сумите за сергийно право и вече се страхуваше да взема подкупи. Желязната ръка на Барди го беше направила съвсем честен и неподкупен. Сенешалът се бе задържал на поста си поради други полезни качества, които притежаваше: добра памет, отличен нюх към търговски сделки, вродени способности към организиране на всяко значимо събитие и добро познаване на по-голямата част от територията на Обединеното Кралство, както и на хората от селищата, които с личните си качества биха били полезни на неговия владетел.