— Ще успея ли да се справя? — промълви Малона бледа като тебешир.
— Ще успееш. Ако нямаш други въпроси, остави ме да се нахраня. — След това ще ти донеса от колата някои неща, които купих за теб от Холивуд.
— Малона, сигурен съм, че ще се справиш — каза Викто и лицето му се покри с руменина.
— И аз съм на същото мнение — каза Нилс и почервеня повече от приятеля си.
За никого не беше тайна, че и двамата я обожават.
През остатъка от деня кралят проверяваше списъци и заедно с Дого извършваше разпределението на хората по градове, обясняваше на Малона боравенето с видео апаратурата със сгъваемия екран, така, както някога го правил с Розамунда, разпределяше товари по двуколките и преценяваше къде колко оръдия да остави. В това време Викто и Нилс се разхождаха с цифровите камери и запечатваха в електронен спомен всичко наоколо.
Дзог така и не се завърна до вечерта, но се предполагаше, че е доста зает с двете сестри. На прощалната вечеря Рок, Барди и Мокатек отново здравата си пийнаха и често се потупваха по гърбовете, после всеки изпя любимата си песен. Накрая кралят изкара твърде бурна нощ, огласена от тихото хлипане на Малона.
На сутринта се събуди с натежала глава, но с чувство на удовлетворение от постигнатото досега. Докато закусваше, бойците на обединената армия се строиха в очакване на заповед за потегляне. Барди прегърна любимата си за последен път, целуна я нежно и излезе навън, за да се качи в кабината на хладилния камион, който трябваше да бъде докаран до брега на залива. Той щеше да води колоната, което съвсем не беше лесна задача, поради тесните и заледени пътища, които го очакваха. Дасо влезе в подарената от Горо кола, а Рок се настани в неговата, предпочетена от децата, защото беше по-широка и по-удобна. Мокатек гордо възседна Буцефал, когото Барди в изблик на щедрост му бе подарил предишната вечер, останалите коне щяха да останат в Теночтан.
Кралят свали страничното стъкло и махна за последен път на изпращачите, после даде знак на Дого и обзет от противоречиви чувства включи двигателя. Мощната машина поведе колоната и скоро разплаканото лице на Малона се стопи в огледалото за обратно виждане.
Обратният път им изглеждаше доста по-лесен. Вероятно това се дължеше на приятното очакване за завръщане по родните места на по-голямата част от хората или заради факта, че военните действия са приключили и те са останали живи. В обединените войски определено царуваше повишено настроение.
Дасо се справяше с приготвянето на топла храна без намесата на Малона и гърнетата с нея, поставени под седалката до Барди, винаги бяха топли. Рок преодоля мрачното си настроение и започна да си подсвирква, децата му се сърдеха и казваха, че им пречи да слушат песните на последните модни групи от DVD дисковете, които кралят беше донесъл от Холивуд. Времето също беше хубаво, неприятностите, които ги бяха споходили на идване, не се повториха. Трите машини обикновено изминаваха около десет километра на бавна скорост и след това спираха, за да изчакат колоната да се приближи до тях, а във вътрешността им беше топло и удобно. При преминаването на планинския проход, едната от двойните задни гуми на камиона често излизаше над пропастта, но Барди стискаше волана и с риск на живота си хладнокръвно преодоляваше стеснения участък. На няколко пъти се наложи бойците да изкопават част от склона край пътя. Когато на втория ден стигнаха до стените на Поктактцлан и се установиха да нощуват, Барди реши, че неговите хора не трябва да продължат да се движат заедно войните на Мокатек, защото всеки патлок носеше заграбеното от Теночтан на гърба си, което забавяше хода на всички, а от тук нататък задачата с прекарването на плячката щеше да става още по-сложна. Тя трябваше да се пренесе до родните им места по вече одобрената схема, а това означаваше два пъти отиване и връщане до следващият град Тенул, където освен награбеното в Теночтан трябваше да се пренесе това от Поктактцлан, след това следваше три пъти отиване и връщане до Токламтеток и четири пъти извършване на същото от него до Тлатцтектлацкан. Кралят не можеше да си позволи подобно размотаване, свързано с излишно за него изчакване, затова след като на следващия ден установи гарнизона, той взе си довиждане с Мокатек и продължи пътя си много по-бързо и по-спокойно.
Повече от седмица, Дзог не се бе появявал. През това време армията на Обединеното Кралство премина през Тенул и Тотламтеток, стигна до Тлатцтектлацкан и се установи да пренощува в него. На другата сутрин, за всеобщ ужас на неговото население, драконът кацна на площада му, заедно с двете си жени, след това се запъти към камиона и тропна с лапа по кабината му, в която Барди все още спеше блажено. Беше пренощувал в нея, защото леглото зад седалките й беше несравнимо по-удобно от всеки местен матрак.