Выбрать главу

— Излизай, умрял съм от глад — изрева Дзог и дори не можа да изпусна пламък, което говореше за голямото му изтощение. Да прекара повече от седмица с две зажаднели за ласки драконки, сигурно не беше лесна работа.

Барди разтри сънено очи, излезе от кабината и тръгна покрай фургона, за да отвори задната му врата. Дзог сам захапа няколко овчи трупа, пусна ги пред муцуните на възлюбените си и се върна за нова порция, предназначена за него. След като набързо унищожи два три бивши овце, той се обърна към краля и каза:

— Нека да те запозная с новите си жени. Тази, с клепналите уши и изпопадалите люспи е Мидрика, а онази, с поизсъхналата опашка и калта по лапите е Констарин. От седмица насам ги уча на ландирски, но са малко тъпички. Но вече сме се разбрали, че в Обединеното Кралство ще им предоставя бившата пещера на Гейла, а аз ще си остана в обора до двореца. Те непрекъснато ме питат дали имам много злато, но аз си мълча. Като пристигнем на острова, едва тогава ще им дам двете огърлици, не може да мина съвсем без нищо. За да заслужат повече, първо трябва да родят децата ми.

— Ух, тате, откъде ги намери тези грозотии? — попита Дорго баща си, който се беше приближил и както винаги, рядко изпускаше каквото и да е събитие. — Не можа ли да се огледаш за някои други?

— Замълчи сине, защото вече е възможно да разбират езика ни и ще ме изложиш. Разбери, че такива ги е имало, такива съм ги намерил. Сега и ти се запознай с приемните си майки.

— Притрябвали са ми — изфуча Дорго и изчезна нанякъде.

— Малко е невъзпитан, понякога — каза Дзог. — Но си го обичам. Разбирам негодуването му, но ще му мине. Най-важното е, че вече се появиха някакви перспективи за запазването на драконовия вид в нашия свят.

— Така е — съгласи се Барди. — Вземи си още овчи трупове, защото след малко ще потегляме.

След около два дни, армията на Обединеното Кралство или това, което бе останало от нея след установяването на гарнизоните, пристигна в Тучока, родния град на Малона. Барди посети къщата й и първото, което направи бе да провери дали баща й Кекатун още е жив. Старият мъж продължаваше да пази леглото, но изглеждаше в по-добро състояние. Езиковата бариера им пречеше да се разбират, но кралят се опита със знаци да му обясни, че Малона е добре и скоро ще има вести от нея. След това му донесе разтворими витамини и аспирин, и му показа как да изважда по едно хапче от тубичките и да го слага в купичка с вода, която всеки ден да изпива. После той влезе в стаята на своята любима и реши да пренощува в къщата, която му навяваше скъпи спомени.

На сутринта закуси, сбогува се с Кекатун и поведе остатъка от войската си към залива. След около два дена път и мъчителни перипетии, свързани с преминаването през джунглата, пред тях изникнаха широката крайбрежна пясъчна ивица, белите гребени на океанските вълни и стройните силуети на корабите. Барди неколкократно беше мислил как да натовари на тях хладилния камион и колите, но това се оказа невъзможно. Единственият изход беше след завръщането си в Обединеното Кралство да нареди изработката на специален кораб, който да пристигне тук и да ги прибере. Сега трябваше да разтварят камиона и да прехвърлят остатъка от съдържанието му на Завоевател, където се намираше фургона на Дзог.

Адмирал Нелси бе забелязал пристигането им и от всички кораби се спускаха лодки, които идваха да ги приберат. Групата пленници учудено наблюдаваха големите съдове, от които излизаше дим. Рилон несмело се приближи до Барди и го попита:

— Какви са тези огромни неща?

— Наричат се кораби.

— Ти сигурно си от друг свят — каза атлантът. — Тук никога не са идвали кораби, нито тези странни големи предмети, които сами се движат — посочи той камиона и колите. Искаш ли да се споразумеем?

— За какво? — попита Барди с повишен интерес.

— Аз ще те науча на някои, досега недостъпни за теб неща, а ти ще ми обясняваш принципа на чудатите вещи, които си донесъл.

— Дадено — съгласи се кралят, защото тъкмо това му беше нужно. Но трябваше да внимава, атлантите бяха показали, че са способни на коварство.

Рок Свенсон бе облегнал на колата му и лицето му сияеше от вида на приближаващите се лодки.