Гургилът Кико, който в собственото си измерение се навърташе над кралското семейство отвори беззъбата си уста и се усмихна. Според него подобряването на съдбата на Барди, Хелга, Викто и Мейла вървеше успешно. Братовчедът му Линифер се носеше над каретата на Рок, Лина, Нилс и Инге, и си мислеше горе-долу същото. Но вече усещаше някакви инстинктивни съмнения по адрес на Дасо, който се намираше в каретата на Ламон.
— Каня ви в голямата трапезария — обърна се Барди към групата, след като каретите бяха спрели пред кралския дворец всички в тях бяха излезли навън. — Не виждам къде е Горголан?
— Нали го прати да урежда прехраната на драконовото семейство? — каза Ламон.
— Можеше да изчака ден два — обърна кратко глава кралят и тръгна към стъпалата на входа, после пазачите разтвориха крилата на масивната врата, която пропусна групата към вътрешния полумрак на масивната сграда.
— Изненада! — възкликна Хелга, натисна ключ в стената и наоколо лумнаха ярки светлини.
— Не са магически — констатира Дасо.
— Учените от университета, заедно с майстори от оръжейната фабрика, изработиха водна турбина, генератор за ток и електрически крушки — поясни кралицата. — Засега са осветени само стаите на двореца и залите на Университета, но предстои постепенната електрификация на всички сгради в Славна Победа. Докато те нямаше, започнахме да строим по-мощна хидроелектроцентрала, която ще се намира в полите на близката планина. Язовирът, който ще я обслужва вече се изгражда.
— Ти ли беше инициаторът? — попита Барди.
— Да — потвърди тя с гордо изражение на лицето. — Нали ме остави да ръководя кралството?
«Горо имаше право — помисли Барди. — Понякога жените наистина могат съвсем да те изненадат. Докато аз съм се занимавал с държавни дела, Хелга вероятно е продължавала да се самообразова в университетската библиотека. Розамунда никога не е имала подобни склонности, а Малона… — не довърши той мисълта си, защото усети нещо като опарване. Гузната му съвест отново го бе атакувала.»
Впрочем подобно явление при кралете може да се счита за изключение, защото по-голямата част от тях са оперирани от такива усещания. Но изглежда, че при Барди I нещата стояха по-различно. В момента той направо се разкъсваше от душевно терзание.
Обедът или вечерята започна през късния следобед. Сътрапезниците се хранеха мълчаливо, само Хелга задаваше от време на време по някой въпрос.
— Нахранихте ли се? — попита кралят след като огледа празните чинии и чаши. — Мисля, че всички имаме нужда от почивка. Дасо, ти ще се настаниш в стаята на Горо, знаеш къде се намира.
Младежът му хвърли странен поглед, после мълчаливо стана от мястото си и напусна трапезарията. Един по един, всички останали направиха същото.
През същата вечер, Барди уморено се отпусна под ласките на жена си, после двамата се любиха бавно и спокойно, както го бяха правили през последните години. Но яростната страст на Малона определено му липсваше.
На сутринта кралят свика съвет, за да обсъди с подчинените си новата идея за построяването на железопътни линии и производството на локомотиви и вагони. Поданиците на Барди I се държаха вяло, охолният им живот по време на неговото отсъствие и липсата на чужда заплаха ги бяха направили доста лениви в мисленето. Те се съгласяваха с всичко предложено от него, без да опонират и без да проявяват някаква инициатива. Към края на съвета кралят се чувстваше бесен от яд. Усещаше, че го очакват безкрайните пространства на Америка и амбициите му просто го задушаваха, защото съществуваше реалната опасност с такъв състав изобщо да не ги реализира. За да ги осъществи му трябваха дейни хора, а повечето от обкръжението му се държаха като стадо овце. Само Рок от време на време се усмихваше с типичната си саркастична усмивка, което допълнително го дразнеше.
— Успокой се — каза му той след като съвета приключи. — Това е положението, приятелю. С такъв екип, толкова можеш да направиш. — Нали все пак железопътните линии ще бъдат изградени? Защо подскачаш толкова?
— Нещастници, кретени, говеда! — изрева кралят. — Всичко съм им дал! Науки и технологии! Сносен живот! Но са се ояли и не искат да си размърдат задниците. Все чакат някой да ги подтиква с ръжена!