— Така е — съгласи се Рок. — Но може би в изостаналите общества именно така се прави историята — чрез личности като теб. Защо не се опиташ да им създадеш някакви стимули, за да проявяват собствена предприемчивост? Засега те очакват само нареждания и така им е по-лесно.
«Наистина защо? — помисли Барди и идеята на Рок му се стори интересна. Но тя трябваше да се обмисли.»
— Каня те на обед със семейството — рече той примирително. — После може да поиграем на карти.
Надяваше се дотогава гневът му да се поуталожи.
24
От пристигането на кралската флотилия в пристанището на Омала бяха изминали три месеца. Производството на релсите за железопътните линии бе започнало, дърводелските цехове произвеждаха траверси, първият парен локомотив бе произведен. Кралят се занимаваше с уточняването на трасетата за железопътен превоз, заедно с организираната от него картографска и геодезична групи. Животът в кралството течеше в нормален, донякъде ленив ритъм, нарушаван единствено от скандалите между участниците в начинанието, които възникваха по време на седмичните съвети. Леярите се караха с тези от цеха за валцоване на метали, те от своя страна се спречкваха с производителите на болтове и планки за укрепване на релсите, последните ругаеха първите и цикълът се затваряше. Но все пак в начинанието за големия проект се забелязваше оживление. Дасо определено скучаеше, но в поведението му се забелязваше промяна. Влачеше се из коридорите на двореца с видимо надменно изражение на лицето, а в погледа му витаеха злобни искрици. Викто, Мейла и Дорго, заедно със сестрите му Мона и Луна ходеха на училище, Ламон се върна да управлява областта си, а сенешалът Горголан още на втората седмица се появи, за да докладва, че е уредил редовните доставки на пресни овчи трупове за драконите в пещерата на Гейла. Оплака се от вонята, която се разнасяла почти на километър от нея. Кралица Хелга изглеждаше щастлива, защото мъжът й постепенно бе успокоил напъните на съвестта си и се отнасяше към нея като добър съпруг, но през по-голямата част от деня се занимаваше само с държавни дела.
През това време се случиха три събития, които пряко засягаха чувствата на краля. Един ден на площада пред двореца се чу шум на тежки крила и Дзог се приземи в центъра му. Изглеждаше поотслабнал, но в огромните му очи грееше радостен блясък.
— Барди! — изрева той и могъщият му глас отекна в околните каменни стени. — Ела в обора ми, както ти го наричаш.
Донякъде уплашени, стражите пред входа на двореца се втурнаха вътре и побързаха да докладват. След петнайсетина минути кралят се оказа на исканото място и се огледа в голямото кристално огледало, поставено по искане на страшилището. Голямото помещение светеше от чистота.
— Разказвай как мина меденият ти период? — попита Барди I с видимо облекчение, защото срещата с огромния му приятел го радваше.
— Какво да ти разправям? — рече драконът. — Тези двете се оказаха големи сексуални стръвници, но аз си свърших работата. Ще се появят нови четири дракончета, а ти ще им бъдеш кръстник. И Мидрика и Констарин снесоха по две яйца. Само ме смущаваше подготовката на гнездото, в която и аз взех участие. Да ти призная, бях отвикнал от миризмата.
— Защо не каза на Горголан да ти осигури оборски тор?
— Как да ти кажа, двете грозници ми заявиха, че това е въпрос на чест и трябва да се задоволим със собствените си фекалии. Отначало ми се повръщаше от миризмата, която се разнасяше от гнездото, но после свикнах. В този живот се свиква с всичко, нали така? Сега торното гнездо ферментира, излъчва топлина и тези дни дракончетата ще се излюпят. Нали ще ги приемеш в училището, все пак те ще бъдат мои деца? — запита Дзог и в очите му светна плаха надежда. — Наистина драконите в Обединеното кралство ще станат седем на брой, но все пак е по-хубаво на този остров да се намират повече образовани дракони, а не неграмотни крилати тъпанари.
— Как може да ми задаваш такъв въпрос? Разбира се, приятелю, за теб тук всичко е позволено и е на твое разположение.
— Е, чак пък всичко. Навремето искаше да ме убиеш, за да спечелиш ръката на Розамунда.
— Това са стари истории. Забрави ли, че воювахме рамо до рамо?
— Ти по-скоро се намираше откъм опашката ми, но в общи линии е така. Двете ми грозни съпруги непрекъснато повишават претенциите си. Дадох им по една златна верижка, после по още две, но искат още. Аз тези куфарчета да не би да съм ги донесъл от света на Холивуд, за да се занимавам с благотворителна дейност? И защо не ми докара хладилния фургон.