— Нямаше нужда, след като ти осигурих прехраната. Занимавах с важни държавни дела и нямах достатъчно време.
— Ще го приема като оправдание, но някой овчи труп в повече нямаше да ми бъде излишен. Работата по зачеването на четири дракончета изисква повишен разход на енергия.
— Извинявай, ако си се почувствал засегнат. Явно имаш нужда от почивка.
— И така ще направя. Върви да си вършиш важните държавни дела, а аз ще похъркам. Ще гледам да не подпаля нещо наоколо.
Барди напусна обора на Дзог и се отправи към работния си кабинет. Отвори вратата му и зина от изненада. Срещу него се намираше … Горо. Цял и невредим, старият магьосник изглеждаше в окаяно състояние. Ръкавите на модното му сако бяха скъсани, папионката върху яката на скъпата му риза висеше настрани, по панталоните му бяха зейнали няколко дупки. Лицето му имаше тъжно изражение, до толкова, доколкото една спечена ябълка може да го притежава.
— Пак се оказах тук, в тази миризлива страна — проплака той и пръдна, може би от яд. — Бизнеса ми отново пропадна! Завърнах се като последния голтак, без бижута, без скъпоценни камъни, а в джоба ми има само десет долара, с които в Обединеното кралство можеш да си изтриеш само задника. Всичките ми спестявания останаха в света на Холивуд. Парите ми останаха в банка, бижутата ми в трезор.
Кралят по стар навик отвори прозореца на кабинета си, за да го проветри, после се доближи до стария човек и го прегърна. През тези няколко месеца Горо наистина му бе липсвал, заедно с всичките си недостатъци.
— Казвай, как се случи това нещастие — подкани го той. — Нима отново направи магия за повече клиенти?
— Не. Този път беше магия за защита от конкуренция. Като видяха, че печеля добре, редица типове в Холивуд започнаха да предлагат моите услуги. Мошеници гадни!
— Добре, но как се прехвърли без помощта на компютър?
— И аз не знам, мога само да предполагам. Заслугата сигурно е на някой братовчед на гургилите Кико или Линифер, когото са оставили да бди над мен в света на Холивуд, и който е притежавал не изразходен енергетичен ресурс. Докато съм произнасял грешното заклинание, тъпият гургил сигурно е решил, че за мен тук ще е по-добре. Нещастник! Но нали знаеш, в областта на магиите всичко е възможно. Исках да се отърва от конкуренцията, а за жалост се оказах тук. На всичкото отгоре по време на прехода между двата свята, този идиот ми е съдрал марковия костюм на «Армини», който струваше пет хиляди долара. Според теб, това справедливо ли е?
— Едва ли. Но аз искрено се радвам на новото ти завръщане.
— А аз — не. Тази проклета бедна страна ми лази по нервите.
— Вече не е толкова бедна.
— Къде ще ме настаниш?
— В стаята ти. В нея сега се е разположил Дасо, но ще го преместим.
— Трябва да знаеш, че този Дасо може да стане много опасен. Не напразно при напускането на Холивуд го накарах да се закълне с клетвата на Мордолох, който е въображаема личност. Богът на магьосниците изобщо не съществува, аз го измислих. Направих го само заради теб, за да те предпазя, доколкото мога. Ако в това момче за в бъдеще се появят амбиции за власт, няма да си в състояние да спреш болните му мисли. Ще те хипнотизира, ще те превърне в зомби, като онези нещастници от градовете в Америка, ще те омагьоса с някоя от мисъл-формите си и ще бъдеш безпомощен. Стига само да стигне до тази идея. Освен ако ти също не овладееш тяхното създаване.
— Знам, разбрах какво имаше предвид при напускането ни на Холивуд. Ще бъда в състояние на повишена бдителност, все още не виждам опасност от негова страна. Сега нека да го повикаме.
Кралят излезе навън и нареди на един от стражите да го доведе. Не след дълго Дасо се появи. Забеляза Горо и зина от удивление.
— Добре дошъл, учителю! Как се появи тук? — попита той, но израза на лицето му не издаваше голямо задоволство.
— И аз не зная, но ще трябва да се върна в стаята си — рече Горо. — Много ми е неприятно, защото исках да остана там, където се намирах, но не се получи. Ще трябва да изтърпиш конкуренцията на трима магьосници. Имам предвид мен и другите двама ученици.
Лицето на Дасо побеля, той видимо се бореше със себе си.
— Мисля, че никой от вас не притежава моите постижения — рече накрая.
— Така е, но ако имаш съвест, ще трябва да се примириш. Все пак аз те въведох в занаята, а ти трябва да си поне малко благодарен. Освен това си положил клетвата на Мордолох. Забрави ли?
— Така беше, но все пак ще видим. Кажете ми къде да отида — промърмори начумерено. — Само не ме местете повече — като че ли злобно просветнаха очите му.