— Намери Горголан и му кажи да те настани в една от най-хубавите свободни стаи — каза кралят.
Дасо начумерен напусна кабинета.
— Барди, казах ли ти? Това момче става много опасно — рече Горо, след като той излезе. — Предприеми някакви мерки. Току виж навредил и на мен, този непрокопсаник завижда за стаята ми.
— Какви мерки да взема?
— Ами нареди да го заколят докато завива по някой от коридорите. Но трябва да стане бързо, за да няма време да реагира.
— Не си ли твърде кръвожаден? Досега той ни е бил само полезен.
— Досега да. Но не и за в бъдеще. Спомняш ли си какъв мухльо беше, когато го доведох на кораба. Но вече не е такъв, хората се променят, а някои са склонни да се самозабравят. В момента той се чувства неимоверно силен.
— Горо, престани с лошите си предположения. Най-добре отивай да си почиваш.
— Помисли по въпроса! — каза магьосникът преди да го напусне.
След няколко дни успя да се скара с Дзог.
Третото събитие бе вестта за пристигането на Вотан — кораба, който Барди бе оставил край брега на Мохика. След няколко часа капитанът му Доран пристигна в двореца и поиска разрешение за аудиенция. При влизането му в кабинета, сърцето на краля неволно се сви.
— Докладвай! — нареди той, докато снажния човек в униформа отдаваше чест.
— Тъй вярно, Ваше Величество! С кое да започна?
— Какво стана с устройването на гарнизоните?
— С тях всичко е в ред. Но някои от бойците се ожениха за местни девойки.
— Проблемът не е голям, дори по-добре, че така е станало. Поне няма да тъгуват за родината. Мокатек какво прави? Изпраща ли ми поздрави?
— Как да ви кажа, Ваше Величество — запристъпва смутено капитанът. — Той лично дойде да ми каже, че не е доволен от управлението на вице кралица Малона. Не е получил от нея очакваните данъци от завоюваните градове. Постъпленията от храни му се виждат недостатъчни за задоволяването на потребностите на племената на патлоките.
Кралят се намръщи, не беше очаквал такъв развой на събитията.
— Положението с Малона какво е? Какво ти предаде за мен?
— Заяви, че винаги ще бъде на ваше разположение и Ви желае всичко най-добро. Но истината е, че след всеки изминал ден държанието й спрямо нашите хора става все по-деспотично и нагло, бойците ни се оплакват от нея. Отначало тя поиска от Мокатек да й предостави десетки от най-добрите му бойци, заедно с няколко комтуни. Тогава му се подмилкваше, дори му даде щедри подаръци. После го излъга при предоставянето на квотите от данъците във вид на различни храни. Наетите при нея получиха големи привилегии и сега те се държат като нейна собствена гвардия. Много малко от нашите влизат в нейния състав. Говори се, че заговорничи и с пленените атланти. Съжалявам за лошите новини.
Лицето на Барди помръкна.
— Свободен си — рече той. — Може би утре ще те повикам отново да поговорим. Сега се наслаждавай на семейството и почивката си.
— Тъй вярно Ваше Величество! — отдаде чест капитанът и тръгна да излиза навън.
— Стража! Един от вас да намери Горо и да му каже да дойде при мен! — извика кралят, докато Доран все още не беше затворил вратата.
Не след дълго, Горо се появи. Физиономията му изглеждаше сънлива и триеше очите си. Барди предвидливо отвори прозореца на кабинета си.
— За какво ме викаш? — промърмори магьосникът. — Възрастните хора имат нужда от почивка.
— А ти защо спиш по никое време?
— Никое или някое, спя когато ми се спи.
— Не е полезно да спиш толкова.
— То си е моя работа — възрази Горо. — Казвай, за какво съм ти притрябвал?
Кралят му разказа за доклада на капитана.
— Лошо, много лошо — произнесе магьосникът и се замисли. — Да разбирам ли, че си ме повикал за съвет?
— Че за какво друго да те повикам? Нали си главен кралски съветник?
— Бях, преди да остана в Холивуд. Все още не си казал, че заемам същата длъжност. Не си определил и заплатата ми.
— Горо, защо се правиш на интересен? Знаеш, че всичко ще ти бъде уредено. Ако имаш мнение по въпроса, казвай го. Ако нямаш, отивай да хъркаш.
Лицето на възрастния човек се сбръчка от напрежение и вече не приличаше на спечена ябълка, а на смачкан картоф.
— Още ли обичаш Малона? — попита внезапно.
— Ам-и-и… — заекна Барди. — Вероятно да.
— Неприятна работа. Иначе веднага щях да те посъветвам какво да направиш.
— И какъв щеше да бъде съвета ти?
— Веднага да организираш наказателна експедиция. Да разтуриш личната й гвардия, а нея да я изпратиш в някой от тамошните затвори, ако има такива. Тази жена е опасна с поведението си.