— Нали именно ти ме посъветва да оставя Хелга да ме замества, докато ме няма?
— Да, но Хелга е законната ти жена, а онази ти беше любовница. Вярно, че любовниците са приятно нещо и понякога можеш да се осланяш на тях, но в повечето случаи е по-добре да не им гласуваш голямо доверие, защото почти винаги искат да те изиграят. Или да ти отмъкнат паричките, или да те разведат с жена ти, или да отидат при друг мъж.
— Ти пък откъде знаеш?
— А ти какво мислиш, че цял живот съм приличал на маймуна ли? — тросна се Горо. — На времето бях строен и хубав, жените се лепяха по мен като мухи на мед.
— Или на лайно — ухили се злорадо Барди.
— Не ме обиждай! — разсърди се магьосникът. — Трябва да уважаваш възрастните хора.
— Добре, не се сърди. Грешката е моя. Имаш ли друга алтернатива?
— Да, но не зная доколко ще бъде ефикасна. Нали тези дни ще изпращаш специализиран кораб да прибере колите и хладилния камион. По него ще изпратиш пратеник, който ясно да заяви на Малона какво ще се случи, ако не седне на задника си. Тя може да си вземе поука, но е възможно и обратното. Нека първо да уреди отношенията си с Мокатек, после да назначи нови твои бойци в личната си гвардия и те да бъдат в численост повече от половината. След пристигането на по-следващия кораб ще стане ясно дали е изпълнила препоръката, по-скоро твоето нареждане, защото на пратеника ще му трябват поне два месеца, за да стигне до Теночтан и да се върне обратно до брега, после почти месец, за да пристигне в Омала. Ако Малона не изпълни предписанията ти, не ти остава друго, освен отново да се запътиш натам, заедно с предишната военна флотилия. Нека капитанът на последния кораб, който ще остане там да поизчака, да провери дали твоите нареждания са изпълнени. После да се отправи на път, за да ти докладва. Не е лошо да доведе със себе си и десетина от комтуните на Мокатек, като преди това проведе сериозен разговор с него, като му обещае, че нещата ще се оправят. Може да ни дотрябват. А той да предаде на вожда специални подаръци. Нареди на борда на кораба да качат и няколко коня, така пратеникът ще се добере по-бързо до Теночтан.
Кралят въздъхна облекчено, вторият вариант на Горо го устройваше много повече.
— Благодаря ти! — каза той. — Съветите ти винаги са ми били от полза, за разлика от магиите.
— Ако се замислиш, и те са били полезни, дори да не са били правилно извършени. Без тях никога нямаше да разбереш, че съществуват други светове и нямаше да се справиш с нападенията на черните рицари или на ромтите. Сега ще ме оставиш ли да си доспя?
— Прави каквото искаш, вече изкара заплатата си за месеца — каза Барди и си помисли, че не е лошо да обмени свежи мисли с Дзог. Впрочем той сам го повика, като се провикна гръмогласно от площада пред двореца.
— Имам да те черпя — изрева страшилището, след като кралят излезе навън. — Новите ми деца най-сетне се родиха! Да влезем на сянка в жилището ми. Наредих да донесат бутилка уиски. От моите лични неприкосновени запаси е, предназначени за специални случаи, а тя ще бъде само за теб. При предпоследното прехвърляне от света на Холивуд, бях сложил няколко каси между месото в хладилния фургон, но ти не го знаеше. През това време ще похапвам някоя овца, нали знаеш, че тези от моя вид не употребяват алкохол, защото не им харесва. През последните няколкостотин години никой не е виждал пиян дракон.
Докато вървяха към обора, кралят се сети, че дракончетата са се излюпили от топлината, отделена от ферментацията на тора, натрупан от изпражненията на майките и баща им, а не са се родили, както бе заявил Дзог, но реши да не обсъжда тази тема с него, защото на времето магьосникът за малко не си беше изпатил от уточнението.
— Питието е там, поставено е на рафта до огледалото — заяви Дзог след като влязоха полумрака на помещението.
Когато строяха обора, той бе наредил да вградят в задната стена съвсем малко прозорче. Драконите по принцип обичат тъмнината на пещерите, защото са дракони, такава им е природата.
— Този прост слуга не се е сетил да донесе чаша. — продължи възмутено голямото чудовище. — Ще трябва да пиеш направо от гърлото на бутилката.
— Наздраве! — каза Барди, след като отви капачката. — Съвсем не е лошо — констатира след първата глътка.
— Отлежало е — отвърна Дзог и отхапа първата мръвка, която бързо изчезна в огромния му корем, а там сигурно вече се намираха други стотици подобни. — Знаеш ли, дойде ми много свежа идея — продължи драконът след още две три преглъщания. — Ще станеш ли кръстник на децата ми? Като че ли вече ти споменах нещо подобно?