Кралят се сети за затрудненията си при наименуването на корабите и реши да се опита да отклони поканата.
— А ако избраните от мен имена не харесат на теб или на жените ти? Сигурно в това отношение съществува някаква драконова традиция, но аз не я зная.
— Не се безпокой. Каквито и да ги измислиш, ще ги приема. Трябва да са две женски и две мъжки.
— Добре, дай ми малко време да помисля.
— Какво прави старият пръдльо? — попита Дзог. — Откакто отново се скарахме не се е вясвал насам. Колкото повече одъртява, толкова повече расте ината му.
— Наскоро ми даде много полезен съвет — отбеляза Барди и му разказа за опасенията относно Малона. — Горо се съмнява и в Дасо — продължи той. — Счита, че рано или късно в него ще се появят амбиции за власт. Дори ми предложи да го убия за всеки случай. Но ти знаеш колко полезен ни беше в Америка.
— Да-а-а. Задачата ти с Малона не е от леките и правилно си избрал втория вариант. Що се отнася до Дасо, само да го хвана в някоя крива стъпка, аз ще се оправям с него. Драконите не подлежат на хипнотизиране, нито се влияят от мисъл-форми и други подобни дивотии. Ако решиш да го убиваш, защо да не го изям? Установих, че човешкото месо е доста добро за ядене, оказа се и с приятен солен вкус. За теб винаги бих направил всякаква саможертва.
— Засега ще го оставим жив и здрав. Ако се върна в Америка, отново може да ми потрябва. Но започне ли да прави глупости, тогава ще видим какво да го правим.
— Твоя работа — рече драконът с безразличие и отхапа поредната мръвка.
Разговорът им продължи още известно време, през което Дзог дояде овцата, а Барди преполови бутилката.
— Тръгвам си — каза той. — Чакат ме важни държавни дела.
— Щом са по-важни от приятеля ти, заминавай! — Промърмори недоволно Дзог и захапа нов овчи труп.
Кралят взе бутилката с остатъка от питието, напусна обора, влезе в двореца си и се отправи към временното жилище на Рок, който все още не бе тръгнал към Ландирия. Грамадният мъж го посрещна с на прага на вратата и с жест го покани да влезе.
— Както виждам, носиш и пиене. И е доста добро — ухили се той. — Какво те води насам?
— Дребен проблем, макар да има и други два по-големи — рече Барди докато се настаняваха зад масичката в сепарето на хола, а Рок донесе две чаши и ги напълни. — Дзог ме покани за кръстник на децата си. Вече са се излюпили — две мъжки и две женски дракончета, а никакво име не ми идва наум. Навремето ми помогна с кръщаването на корабите, сигурно и сега можеш да го направиш.
— Ха, какво по-лесно от това? Пак ще прибегнем до митологиите от моя свят. Имената на мъжките дракончета ще са Аполон и Парис, а на женските Артемида и Диана. Смятай дребният си проблем за решен.
— Тези богове, любимци на боговете и богини не са ли били много красиви същества? Драконите ми се струват доста грознички.
— Зависи от гледната точка. Когато ги наблюдаваш при полет в небето, според мен няма нищо по-красиво от такава гледка. Освен това никой тук не е запознат с холивудските митологии и ще го приемат като нещо екзотично — каза Рок убедително и отпи глътка. — Нямаме лед, по дяволите. Ще трябва да помислим по въпроса. След като техниците ти направиха парна машина, защо да не направят компресор, електродвигател и хладилник?
Кралят си помисли, че тази идея съвсем не е за пренебрегване, още повече че Обединеното кралство вече притежаваше електричество.
— Какви са другите ти проблеми? — попита Рок.
Барди му разказа за доклада на капитан Доран за действията на Малона, и за съмненията на Горо относно Дасо, както и за дадените от него съвети.
— Нито едното, нито другото са за пренебрегване — каза загрижено приятелят му. — Действително вторият вариант спрямо Малона е за предпочитане. Що се отнася до Дасо, наистина трябва да проявим спрямо него повишена бдителност. И аз мисля, че напоследък много си навири носа и може да направи някаква беля.
След като пресушиха бутилката, донякъде опиянен, кралят се отправи към кабинета си. След като забеляза опашката от хора в коридора пред него, очакващи да разрешава проблемите им, неволно го обхвана силно чувство на досада.
25
Кръщаването на новоизлюпените дракончета се извърши след около седмица. Барди I бе наредил да ги докарат с карета, а Мидрика и Констарин сами долетяха на площада пред обора на двореца в Славна победа. Поради липса на по-подходящо място, церемонията се проведе в обора на Дзог, който изглеждаше на върха на щастието си и отпусна още няколко бутилки уиски от неприкосновените си запаси. Хелга, Мейла, Рок, Лина и Инге също присъстваха на тържеството, заедно с Горо и Дасо. Семейството на бившия командос все още не бе тръгнало за Ландирия, кралицата не искаше да се раздели толкова бързо с братовчедка си.