Оборът изглеждаше малко тесен за събраните дракони и хора, четирите новоизлюпени дракончета изглеждаха доста смутени, но поради повишената им природна интелигентност разбираха за какво става дума. Те все още не се бяха научили да говорят добре на ландирски език, но при драконите това е въпрос на малко време. Както подобаваше, след приветствените думи на Барди и назоваването на имената им, драконовата част се зае с консумация на месо, а човешката с ядене на сладкиши и пиене на подаръка на Дзог.
— Какъв мил празник! — отбеляза Хелга. — Отдавна не сме се събирали заедно с толкова добри приятели. — Мейла, вземи си от този сладкиш, ще ти хареса. Аполон и Парис, Артемида и Диана. Имената звучат много приятно. Ти ли ги измисли?
— Не — каза Барди. — Заслугата е на Рок. На времето той измисли и имената на повечето от корабите.
— Браво Рок! — обърна се кралицата към него. — Имаш талант.
— И аз така мисля — намеси се Лина. — Мъжът ми винаги го е бивало във всичко. Не само в сраженията.
— Слушай, Барди — намеси се Дзог между две мръвки, които преглътна с удоволствие. — Как мислиш? Тези двете ми жени дето ги докарахме чак от Америка, няма ли да бъдат годни да снесат по още някое друго яйце? Вярно, че са малко дърти и грозновати, но я си помисли? За Обединеното кралство винаги ще бъде по-изгодно да притежава някой друг дракон в повече. В крайна сметка всеки дракон представлява бойна сила. Защо от седем дракона не ги докараме до дузина? Претенциите ми са малко егоистични, но мисля, че едно велико кралство като твоето може да си позволи издръжката на такова количество. Годишният ти бюджет ще може да я покрие. Е, разбира се това зависи от жените ми и още колко яйца ще могат да снесат.
— Дзог, знаеш ли? С теб никога не съм имал проблеми, а ти само си ми помагал — рече кралят. — Нека драконите в кралството да бъдат дванайсет на брой, разбира се, ако това стане възможно.
Дасо, който досега бе стоял встрани от говорещите неочаквано извади пирамидка от военните трофеи и се съсредоточи в нея. Барди се изненада, защото бе наредил всички предмети на атлантите да се съхраняват в трезора на двореца и не бе ясно как младежът се бе докопал до нея. Впрочем пред него стоеше почти изпита бутилка с уиски. Докато той се съсредоточаваше, физиономията на Рок внезапно се промени, грамадният мъж извади пистолет и го насочи към краля.
— Бъди проклет! — изрева той. — Сега ще те ликвидирам!
Пирамидката падна от ръцете на Дасо, избита от тях по свръхестествен път. Гургилът Линифер и братовчед му Кико, които наблюдаваха празненството, счетоха за нужно, че това не е в полза нито на Рок нито на Барди. Действията на Дасо с нищо не подобряваха съдбите им. В следващия момент, младежът се оказа между челюстите на Дзог и започна да скимти от страх. Рок бе застинал като статуя с пистолет насочен към гърдите на краля.
— Предупредих ли те? — изписка Горо, който досега не се бе намесвал в разговорите на групата, но беше стоял встрани от нея. — Знаех, че този малък идиот ще се опита да го направи, но трябваше да изпие бутилка уиски, за да се опита.
— Веднага премахни внушението, или от теб няма да остане здрав кокал. Ще се превърнеш в тор за бъдещите ми деца — изхърка Дзог, докато Дасо извършваше в пастта му безпомощни движения. — Разбра ли ме малък кретен? Въобразил си нещо, което не е за твоите възможности.
— Сега, сега — изкрещя ученикът на Горо. — Надявам се да ме оставиш жив!
— Зависи — каза Дзог. — След малко ще решим.
Лицето на Рок постепенно доби осмислен израз. Погледна с изненада пистолета си, насочен към Барди и почервеня от срам.
— Какво щях да сторя? — изговори безпомощно.
— Изглежда искаше да ме убиеш — каза кралят. — Но не беше виновен.
— Какво да го правя това кретенче? — изхърка драконът. — Да го изям ли?
— Няма да е лошо — отбеляза Горо. — Това типче престъпи клетвата на Мордолох.
— Моля ви, не ме убивайте! — проплака Дасо, заклещен между огромните зъби на Дзог. — Никога повече няма да правя такива неща! Бях под действието на алкохола! За в бъдеще мога да ви бъда много полезен! Никога няма да го повторя!
— Да му вярваме ли? — попита Горо.
— Простете му, той е млад, напи се и направи голяма грешка — рече Хелга милостиво. — Сега е в безпомощно състояние.
— А ако Рок ме беше убил? — каза Барди. — По каква причина да му прощавам?