— Успя ли да надникнеш в съзнанието на Рилон? Искам да разбера бъдещите му намерения. Ако поиска, вероятно може да стане опасен и ще трябва да го ликвидирам. Преди време той каза, че може да ми обясни как да вникна в тайната на живота, ако в замяна на това му покажа как се борави с компютър.
— Атлантът иска среща с вас, Ваше Величество. Що се отнася до проникването в съзнанието му, опитах се, но не успях напълно. Когато не говори, умее добре да блокира чужда намеса. Все пак докато разговарях с него, успях да разгадая нещо опасно. Изглежда, че някой от атлантите, които останаха при Малона е успял да се добере до въпросния трети тип предмет и е съобщил на Върховният им килог за пълния провал на мисията в нашата Америка. От света на атлантите може да се очаква нова реакция, те могат да предприемат нова инвазия. Освен това установих, че в нашия свят тези типове имат способността да се съобщават един с друг с помощта на телепатия. Ще се опитам да съставя заклинание, което да ликвидира тази тяхна възможност, но ми е много трудно. Вече опитах няколко пъти и не се получава. Тези гадове имат голяма съпротивителна способност, но все пак ще продължа с опитите си. Искам да се отблагодаря по някакъв начин за това, че след извършването на моята голяма глупост, ме оставихте жив. Успея ли да ги лиша от взаимно комуникация, те ще станат доста безпомощни. Няма да могат да съгласуват действията си.
— Добре, Дасо. Сега отиди при Рилон и го доведи.
Не след дълго, кралската заповед бе изпълнена.
— Викали сте ме, Ваше Величество — изрече атлантът. — Кога ще се заемем с обучението ми в компютърна грамотност? Нали ми обещахте?
— Веднага след като ме въведеш в тайната на живота — рече кралят. — Дасо, контролирай го, докато свърши с манипулацията си, след това веднага си свободен.
Рилон седна до него, хвана ръката му и се втренчи в кралските очи. Барди усети, че сякаш потъва в някаква бездна, в която хаотично се въртяха милиарди по-големи частици, а около тях други, по-малки. Постепенно по-големите започнаха да се подреждат в спираловидна структура, която привличаше нови, после надебеляваше и се репликираше. «Невероятно — помисли той. — Наблюдавам синтез на ДНК! Съзнанието на атланта служи като електронен микроскоп и надниква в тайните на микро света!»
След малко леко замаян, той отново се оказа в кабинета си.
— Какво ще кажеш? — попита атлантът. — Не всеки може да надниква в безкрайно малкия свят. Разбра ли как се създава живота?
— Теоретично го знаех, но досега не го бях видял наяве. Само не разбрах, кой може да предизвика подреждането на молекулите и да организира синтеза им. Ти ли го направи?
— Не — отвърна Рилон. — Не съм в състояние да го сторя, дори Върховният килог не може, освен ако…
— Какво?
— … не измоли позволението на Висшата сила.
— Коя е тя?
— Не ни е дадено да я опознаем. Тя е навсякъде и ръководи нещата във вселената. Организира ги, като създава като създава хаоса или го унищожава, когато го сметне за нужно. Но Върховния килог на атлантите има пряка връзка с нея. Тя му помага при изработката на кристалите или при репликацията на някой нов свят.
— Но не можа да му помогне да възвърнете половете си.
— Така е — въздъхна Рилон. — И аз не мога да си го обясня. Сигурно Висшата сила не е счела това за нужно, може би именно по този начин доминира над нас. Сега ще започнем ли занимания с компютъра ти?
— Да — потвърди Барди.
Всъщност ограмотяването на атланта щеше да го поразсее от ежедневните му грижи.
26
След още три месеца в пристанището на Омала пристигна Тор, вторият от оставените в залива на Мохика кораби. Сведенията, получени от капитана му бяха още по-тревожни. Малона съвсем се беше разпасала в поведението си на кралица, дори Мокатек възнамерявал ново нападение на някой от укрепените с гарнизони градове. Засега го възпирало само приятелството му с Барди и надеждата, че той скоро ще се появи, за да оправи нещата. Той бе помолил за незабавното му завръщане в Америка.
Месец по-късно пристигна специалният кораб, който докара хладилният фургон и двете коли, а сведенията, получени от капитана му не бяха по-различни.
След още един месец с Ра пристигна и пратеникът. Капитанът на кораба бе преценил, че не може да чака повече в залива на Мохика, поради важността на събитията. Не след дълго вестоносецът се появи в кралския кабинет. Беше мъж на около четиридесет години на име Аградор, един от доверените хора на Ламон, напълно одобрен за мисията си от сенешала Горголан и главния съветник Горо.