— Докладвай! — нареди Барди. — Предполагам, че си успял да се срещнеш с Мокатек и с Малона. — Тя взе ли си бележка от нарежданията, които й дадох?
— Как да ви кажа, Ваше Величество. И да, и не. Привидно се съгласи с всичко наредено от вас, но мнението ми е, че е решила да я кара както си знае. Много е своенравна, освен това напредналата бременност я е направила доста нервна. Казаха ми, че често крещи на подчинените си. Мисля, че едва ли ще спази предписанията ви. Вие сте твърде далече от нея, а Дого направо е отчаян. Не смее да предприема никакви действия, защото е узнал, че отношенията ви с нея са били доста… близки — преглътна пратеникът с усилие последната дума.
Кралят усети, че почервенява. Беше едновременно ядосан и смутен. Съвсем бе забравил за бременноста на оставената от него кралица в далечната Америка.
— Мокатек какво каза? — попита.
— Страшно е недоволен от нея. Моли ви веднага да пристигнете при него. Заяви, че народът на патлоките, съставен от неговите племена, почти гладува.
— Лесно ли се добра до Теночтан?
— На два пъти се опитаха да ме убият. Не зная кои бяха, защото вече не са между живите, за да го кажат. Пистолетите ми свършиха добра работа.
— Хм-м-м — измънка кралят и се замисли. — Благодаря ти, Аградор, изпълнил си повелята ми. Отивай при семейството си, за да се отдадеш на заслужена почивка.
Смелият мъж напусна кабинета и Барди нареди да повикат Горо. След като старият човек влезе в кабинета му, кралят бързо отвори прозореца, после му разказа новите лоши новини.
— Тръгвай веднага нататък — каза магьосникът, след като го изслуша. — Ако стоиш тук, нищо няма да оправиш. — Нека дракона да те придружи, макар че е заядливо животно и още не се е сдобрил с мен. Вземи коне, едната кола и хладилния фургон, заедно със специализирания кораб. Повикай със себе си и Рок, заедно с няколко от неговите бивши командоси, както и Дасо за всеки случай. Той вече е кротък като агне и горчиво съжалява за напиването си. Снабдете се с автоматично оръжие, гранати, базуки и изобщо с всичко, което е подходящо за на нова завоевателна кампания. Тръгвай с по-голямата част от бойната флотилия, но остави няколко кораба тук за всеки случай. Извикай Ламон да помага на Хелга и колкото можеш по-бързо се отправяй към Америка. Колкото до Малона, и аз не знам как ще постъпиш. Ще прецениш на място. Явно не става за кралица. Подбери някой от твоите хора и го постави на нейно място. Може би най-подходящ е Дого. Той ще направи блестяща кариера — от прост селянин до генерал, накрая до вице крал. Това момче, въпреки че не е вече толкова момче, ще се разбира добре и с Мокатек, защото има ум в главата си. Малона трябва да бъде детронирана, а що се отнася до бъдещото й дете, прибери го след време тук, ако ще и да е под чуждо име, за да получи необходимото образование. Все пак то ще носи твоите гени и за в бъдеще ще ти бъде полезно. Що се отнася до мен, този път няма да те придружа. Много съм стар. Ще държиш връзка с мен от разстояние. Толкова с моите съвети.
— Горо, знаеш ли, че с тези съвети изкара заплатата за следващите няколко месеца?
— Нали затова са дъртите? Докато не са съвсем изкуфели, да са годни да ги дават — произнесе беззлобно магьосникът. — Действай!
Веднага след като Горо напусна кабинета, Барди нареди да изпратят куриер, който да повика Рок от Ландирия, после се отправи към обора на Дзог.
— Пак ли?! — изрева страшилището, след като изслуша информацията по отношение на Америка, предоставена му от краля. — Отново да отиваме на майната си. За какво ти е всичко това? Не може ли да си живееш спокойно живота на този благодатен остров, пълен с овце, вместо да ходим до другия край на света? Обясни ми защо толкова се напъваш?
Барди се замисли и не можа да даде сам на себе си точно определение за постъпките си. Наистина, какво го потикваше да извършва такива действия? Америка си е Америка, докато остров Ере беше родния му край. Заради острова си заслужаваше да се воюва, но заради другата част на света едва ли. Тогава той се сети за бъдещите си мечти, за ресурсите, които предлагаше новият континент и за хората от неговото кралство, които бе оставил донякъде беззащитни в другата част на новия свят. Трябваше да нареди незабавното създаване на радиопредаватели. Учените от Университета, въпреки природния си мързел се бяха справили с направата на акумулатори, бяха създали електрически крушки и това не изглеждаше толкова невъзможно. Преди да тръгне отново към новия континент, заедно с радиостанциите той трябваше да получи и обучени радисти. Мигновената връзка с двата континента съвсем не бе за пренебрегване.