— Не е така. Гарваните по принцип знаят всичко, което става около тях, дори могат да отгатват и бъдещи събития. Но този над нас може и да е Наблюдател — отвърна загрижено магьосникът. — А ако е такъв, зависи на кои сили служи. При всички случаи те са или от някой друг свят, или от отвъдното, но се знае, че предимно са лоши. Така че неговото присъствие не ми харесва.
— Искате ли да му видя сметката? — стресна ги Рок Свенсон, който тихо, по котешки, се беше изкачил по стълбата на мостика и незабелязано се бе приближил до тях. Изглежда беше дочул част от разговора.
— В никакъв случай! — изпищя Горо. — Как можа да си го помислиш! Прибери пистолета, ако обичаш, ще озлобиш силите, които са го изпратили.
— Не съм свикнал да ме шпионират — усмихна се Рок, който изглежда бе възвърнал присъствие на духа след раздялата с близките си и тренингът му на командос от специалните части бе надделял.
— Свали оръжието! — изкрещя магьосникът. — Не си играй с огъня, ще пострадаш.
Дали поради вика му или реалната пистолетна заплаха, гарванът изграка сърдито и литна към сушата, която вече едва се забелязваше в далечината.
— Дано да е бил само Наблюдател — продължи облекчено Горо.
— Не си падам по суеверията — каза Рок и прибра пистолета в кобура си. — Нека да се заемем с нещо по-сериозно. И без това няма какво да правим, предлагам да организираме партия покер в кралската каюта, тя е най-голямата и напълно става за тази цел.
— Без мен — заяви старецът. — Така и не се научих да играя на карти.
— Тогава ще викнем Нилс и Викто, сигурен съм, че изгарят от нетърпение да получат такава покана.
— Годни ли са за партньори? — усъмни се Барди. — Освен това, редно ли е децата ни да играят хазартна игра? А ако познават правилата й, кой ги е научил на нея? — попита той.
— Ако не го направил бях аз, щяха да потърсят някой друг. — отвърна грамадният мъж. — Не знаеш ли, че всички в Обединеното кралство, отдавна играят на покер? Преди петнайсетина години моите момчета пуснаха в действие тази зараза и вече е късно да се предприемат ограничителни мерки. Дори и да наложиш наказания с тояги, всички твои поданици тайно ще продължават да играят тази игра, понеже тя повишава адреналина на хората. С децата не е задължително да играем с реални пари, можем да залагаме само с чипове. А покерът със сигурност ще развие тяхната съобразителност.
На краля не му оставаше друго, освен да се съгласи. Те слязоха по стълбичката, заобиколиха хладилния фургон и огромното туловище на дракона, който спеше върху палубата с глава, завряна между лапите си, и се отправиха към реда от каюти, предназначени за висшия персонал на кораба. Рок подсвирна на Нилс и Викто, които все още стояха облегнати на перилата и наблюдаваха морската шир, а Дорго незабавно се измъкна отнякъде и тръгна след двамата си приятели. Сигурно и на дракончето му се играеше на покер, но ноктите на лапите му пречеха да държи картите както трябва, затова трябваше да се задоволи с ролята на наблюдател.
— Ще отида да си подремна — заяви Горо, преди да се разделят — Усещам някакви неприятни пристъпи, сигурно съм хванал морска болест.
— Само това оставаше — рече насмешливо Рок. — Не само да изпускаш миризливи газове, но и да повръщаш.
— Нямаш капка уважение към възрастните хора — каза недоволно магьосникът. — И ти някой ден ще остарееш.
— Едва ли — ухили се едрият мъж. — Аз съм от тази порода хора, които обикновено умират млади.
От денят на отплуването беше изминал месец. Както би трябвало да се очаква за летния сезон, времето продължаваше да е хубаво, сякаш нарочно поръчано за успеха на експедицията. Моряците бяха сити и доволни, освен това имаха пълно доверие в предводителя си, който не веднъж беше доказал качествата си на водач и притежаваше познания, които доскоро бяха недостъпни за техния свят. Като се изключат няколкото свади между иберийци и витанги, участниците в които понесоха съответните наказания, животът по корабите течеше нормално. Посредством флаговете и устройствата за светлинна сигнализация, капитаните на единайсетте кораба редовно докладваха на адмирал Нелси за състоянието на нещата при тях, а той от своя страна обобщаваше справките и долагаше резултата на краля. Според навигационните изчисления, желаният бряг се намираше на близко разстояние.
Дните на Барди преминаваха или в четене на книги и разговори с дракона Дзог, който упорито продължаваше да унищожава овчите бутове, замразени във фургона, като настойчиво твърдеше, че сигурно ще настъпят по-гладни времена, затова сега му било времето да натрупа повече килограми, или в дребни разправии с магьосника Горо, който се оплакваше от неудобствата на кораба и от въображаеми пристъпи на морска болест, или в игра на покер, при която кралят обикновено се ядосваше, защото Викто и Нилс се редуваха да печелят игрите, докато Рок само им се подсмихваше снизходително. Освен с него и с децата, Барди често прекарваше обедите и вечерите в компанията на Нелси, Колбер и Пинорет, които ставаха словоохотливи и разказваха безкрайни морски истории. Горо се присъединяваше рядко към тях, той предпочиташе вегетарианската му храна да бъде сервирана в собствената му каюта, където прекарваше по-голямата част от времето си в присъствието на ученика си Дасо — мършав и невзрачен младеж с блуждаещ поглед, пред когото обикновено се правеше на велик магьосник. Свободните от вахта моряци разнообразяваха живота си с игра на карти и зарове, опъването на платната им се бе наложило само на два пъти, когато беше излязъл попътен вятър.