— Добра новина. Връщай се на мястото си — нареди кралят. — Предполагам, че скоро ще бъдеш сменен.
— Тъй вярно, Ваше Величество — отдаде чест морякът и тръгна обратно.
— Всичко по брега изглежда прекалено спокойно — отбеляза Рок. — Но интуицията ми подсказва нещо друго. Не може никой да не е забелязал дванайсет големи кораба, които вчера по светло хвърлиха котва в този залив. Сушата изглежда прекалено пуста и смълчана, откъм джунглата не се чуват дори птичи песни.
— Не преувеличаваш ли опасенията си? — попита Барди. — Възможно е този бряг винаги да е бил безлюден.
— Инстинктът ми никога не ме е лъгал. Наоколо се носи мирис на опасност.
— Адмирал Нелси, започвай подготовката по дебаркирането — нареди кралят, без да обърне голямо внимание на думите на приятеля си.
— Слушам! — отвърна адмиралът и се запъти към капитанския мостик, където го очакваше морякът, отговорен за сигнализацията.
— Не е за вярване, но ние наистина открихме тукашната Америка — отбеляза Рок удивено.
— Така е, освен това поставихме и рекорд за първо преплуване на океана на кораб с парна машина — отвърна приятелят му. — Снощи се порових в компютъра и в «Енциклопедия Британика» намерих, че в света на Холивуд това е било извършено през 1831 година и е траело четиридесет дена, а ние го направихме за трийсет и три. Корабът «Роял Уилиям» е имал парна машина с мощност от сто и шейсет конски сили, докато нашите са с по шестстотин. Водоизместимостта му е била триста шестдесет и три тона, при наша от две хиляди и петстотин. Развивал е скорост от около десет възела в час, а ние сме се движили с над дванадесет. Размерите на онзи кораб са били петдесет на тринадесет метра, докато нашите са сто на осемнадесет. Простото сравнение показва, че превъзхождаме неговия рекорд по всички показатели.
— И какво от това? Виждам, че те бива по техническите съпоставки, но те малко ме интересуват — рече едрият мъж. — Все ми е едно за колко време щяхме да стигнем дотук. Много по-интересно ми е да разбера какво се крие зад храсталаците срещу нас и в началото на джунглата. Струва ми се, че забелязах някакво движение.
— Може да е било животно.
— Едва ли, все някога то щеше да се покаже. Смятам, че моряците в лодките трябва да бъдат в състояние на пълна бойна готовност, а виждам, че повечето от тях вече са спуснати.
— Нека да бъде така — рече Барди и отправи съответния условен знак към адмирал Нелси, който го наблюдаваше през стъклото на командната кабина. — Предлагам да се настаним в някоя от следващите лодки. Моряците, които скоро ще се превърнат в морски пехотинци, сигурно ще очакват техният крал да ги поведе и първи да стъпи на новооткрития бряг, за да забие знамето на Обединеното Кралство.
— Това ще стане само през трупа ми — каза сериозно русият гигант. — Прекалено обичам краля си, за да го оставя да се подложи на такъв голям риск. Нека генералите Дого, Бино и Заган да си проведат десанта, а за нас винаги ще остане време да направим предложеното от теб.
— Какви ги дрънкаш? Никога не съм бил страхливец — възмути се Барди.
— И аз мога да кажа същото за себе си, но сега се налага да останем тук, на кораба. Усещам го интуитивно, послушай ме — настоя Рок. — Отивайте по каютите си! — извика той силно на Нилс, Викто и Дорго, които незабелязано се бяха приближили към тях и сигурно бяха подслушваха разговора.
Децата недоволно се отдалечиха. Стреснат от вика му, Дзог отвори огромните си очи и се втренчи в суетнята около корабите, после отново задряма.
Кралят се примири с положението. Никога досега не беше виждал приятеля си толкова категорично настроен и реши да изпълни съвета му. Двамата повдигнаха биноклите към очите си, същото направи и адмирал Нелси със своя, който беше първия роден образец, изработен в Университета на Славна Победа и изобщо в околния свят, с който факт адмиралът доста се гордееше.
Лодките започнаха да акостират на непознатия бряг. Моряците изскочиха от тях, нагазиха в плитчината с насочени пушки, разгърнаха се в дълга редица и внимателно започнаха да напредват по широката около четиристотин метра пясъчна ивица, образувана от приливите и отливите. Зелените им каски, изработени от фибростъкло — последното технологично постижение в Обединеното Кралство — проблясваха под лъчите на слънцето и те вече се бяха превърнали в морски пехотинци. Следващите лодки, предвидени по реда на дебаркиране, акостираха до тях и втората разгърната редица повтори действията на първата. Последва трета и последна. Като предпазна мярка, планът за началното настъпление предвиждаше участието на не повече от една четвърт от личния състав на корабите, а той наброяваше около хиляда и двеста човека.