Кралят и Рок Свенсон напрегнато наблюдаваха развитието на десанта. Първата редица вече се бе доближила на петдесетина метра от храстите, които предхождаха джунглата, когато те оживяха. Над тях се показа се гора от човешки глави, след това изникнаха и торсовете на ярко оцветени фигури, които държаха в ръце къси копия и боздугани. Ревът, който нададоха, стигна до палубата на Завоевател и изглеждаше нечовешки. Намеренията на внезапно възникналите нападатели не подлежаха на съмнение. Челната редица от пехотинци залегна и генерал Дого, който ги ръководеше и бе останал прав на десния фланг, издаде заповед за стрелба. Колегата му Заган, който стоеше на левия фланг на втората, направи същото. Неговите хора приклекнаха и изпразниха мускетите си в тълпата от ревящи тела, които настъпваха към тях, готова да прегази залегналите. Генерал Бино, който бе застанал в средата на останалата на крака трета редица, не закъсня със заповедта си и третият залп се стовари върху остатъците от нападателите. Но макар и пооредели от загубите, които понесоха, ревящите същества съвсем нямаха намерение да отстъпват. Постепенно те се смесиха с бойците на Обединеното Кралство, които след като изпразниха пистолетите в телата им, съвсем нямаха време да ги презареждат и се принудиха да встъпят в ръкопашен бой. Тактиката на водене на битка на местните аборигени беше проста. Удряха с боздуганите си и след това пронизваха телата на противника с късите си копия. Стоманата на мечове и ками сякаш оживя в ръцете на морските пехотинци и започна да сече живата плът на врага. Първоначалната му численост ги превъзхождаше поне трикратно, но след мускетните залпове и изпразването на пистолетите, силите бяха донякъде изравнени. Звукът от ударите на оръжията, бойните викове и стоновете на ранените се разнасяха над широкия залив.
Бяха изминали не повече от двадесет минути, но стана явно, че битката не се развива в полза на бойците на Обединеното Кралство — морските пехотинци на Барди, макар и бавно, определено отстъпваха. Пясъчната ивица вече беше осеяна с труповете на хора от двата лагера. Всред масата от вкопчени едно в друго тела особено се открояваше фигурата на един вражески войн — мускулест гигант с намазано с червена боя лице, и боядисана в яркожълто ризница, който покосяваше всичко по пътя си с огромния си боздуган. Каските на бойците малко им помагаха под страшните му удари. Носени от вятъра, виковете на падналите войни на Обединеното Кралство достигаха до ушите на неговия владетел и сърцето му се свиваше от болка.
— Подай сигнал за отстъпление — изрева той през рупора на адмирал Нелси, който продължаваше да стои на капитанския мостик и не отделяше очи от бинокъла.
Двете носови оръдия на «Завоевател» изгърмяха едно след друго. Изненадани от необичайния за тях силен звук, чуждите войни преустановиха за момент атаката си, а остатъците от бойците на Барди използваха смайването им, втурнаха се към лодките си и бързо загребаха към корабите. Враговете им бързо се окопитиха и към малките съдове полетя рояк от копия, които причиниха допълнителни загуби. Победените в стълкновението с неимоверни усилия успяха да се отдалечат на безопасно разстояние. За щастие сред тях се забелязваха Дого, Бино и Заган. Калените в битките генерали бяха успели да оцелеят.
Кралят за малко щеше да захвърли бинокъла си от мъка. Понесеното поражение му напомняше за битката с черните рицари в замъка на Рогонал, когато беше принуден да избяга обратно в света на Холивуд. Лицето му се изкриви от ярост и мъка.
— Лоша работа — промълви Рок. — Друг път обръщай повече внимание на предупрежденията ми. Инстинктът ми никога не ме е лъгал.
— Това е крайният ефект от лошото предзнаменование, което пристигна с появата на гарвана — рече Горо, който незабелязано бе застанал до тях. — Казвах ли ти? Той им е бил Наблюдател, затова ни очакваха.
— Защо не вървиш на… — понечи да изпсува Барди, но успя да се овладее. — Забелязали са ни още вчера и са се подготвили. Но след малко ще видят как изглежда дяволът. Ще изчакам последната лодка да се прибере на борда и ще ги запозная с оръдията ни. — Адмирал Нелси! — извика той през рупора.
— Слушам, Ваше Величество! — откликна адмиралът от своя мостик.
— Обърни корабите с борд към брега и дай заповед за оръдейна стрелба по гадовете, докато още не са изчезнали от пясъчната ивица. Както виждам, сега се занимават с претърсване на трупове, сигурно мародерстват. Искам до час да ми представиш справка за загубите ни.