Кралят се обърна и отново поднесе бинокъла към очите си.
— Не може да се каже, че са диваци — промърмори той по едно време. — Като изключим боядисаните им лица, те притежават всички белези на организирана войска. Имат ризници, направени от ярко боядисани плочки, притежават шлемове, налакътници и наколенници. Оръжията и сандалите им са еднакви.
— На мен ми направи впечатление нещо друго — рече Рок Свенсон. — По време на боя сякаш напълно им липсваше чувство за самосъхранение, всичките изглеждаха като зомбирани. Вървяха напред като механични кукли и изобщо не им правеше впечатление, че съседите им падат покосени от залповете.
— Може да са били омагьосани — обади се Горо. — Чувал съм за велики магьосници, които могат да подчиняват на волята си цели тълпи.
— Пак ли започваш с глупостите? — попита ядосано Барди.
— Съвсем не са глупости, а гола реалност. В света на Холивуд го наричаха «масова хипноза».
— Може би има право — намеси се Рок. — Въпросът е кой дърпа нишките на тези зомбирани главорези. Липсва ни предварително разузнаване, направихме голяма грешка, че не го проведохме.
— Дзог за какво е? — попита ехидно магьосникът. — Спи като заклан и дори шумът от битката не успя да го събуди. Нека да си поразмърда големия корем и да огледа от високо какво се намира зад бреговата линия.
— Едва ли може да лети — въздъхна Барди и внезапно се сети за Дорго, но идеята да изпрати дете на въздушно разузнаване не беше от най-добрите.
— Отивам да събудя огромното дебело говедо — предложи с неочаквана смелост Горо. — То трябва да се размърда, за да бъде полезно с нещо.
— Не е говедо а дракон — отбеляза Барди без настроение. — Внимавай да не те размаже с опашката си в просъница, защото ако случайно те уцели, лошо ти се пише.
Кралят по принцип одобряваше идеята на магьосника, но се съмняваше, че тя може да бъде реализирана. Драконът би свършил добра работа на сушата, но не ставаше за летене. Дали не трябваше да поговори с него за Дорго? Изпитваше предварително неудобство от подобен тип разговор, но…
Мислите му бяха прекъснати от първият масиран залп, произведен от корабните оръдия, който го оглуши, после последва втори и трети, накрая настъпи зловеща тишина. След като димът се разнесе, Барди поднесе бинокъла към очите си и остана изумен. Брегът бе заприличал на разорано окървавено бунище, по чиито ями и малки хълмчета бяха разхвърляни части от човешки тела и изкривени оръжия. По разораната от гюлетата пясъчна ивица все още се забелязваха не повече от петдесетина останали живи главорези, които този път се насочваха обратно към джунглата. Повечето от тях куцаха.
— Огън! — изрева кралят. — Доубийте тази пасмина!
Оръдията на корабите мълчаха.
— Какво става? — обърна се Барди към адмирал Нелси. — Защо стрелбата не продължава?
— Не зная, Ваше Величество! Никога досега не се е случвало нещо подобно. Издадох нужната заповед, но оръдията замлъкнаха.
— Повикай някой от артилеристите.
— Тъй вярно, Ваше Величество.
Иззад надстройката на кораба се подаде грамадната глава на Дзог, който сънливо мигаше с огромните си очи. Встрани от него се показа хилавата фигура на магьосника.
— Каква е тази пукотевица? — рече драконът. — Човек не може да си поспи.
— Проспа сражението, но добре че пропусна и първото ни поражение — отбеляза унило Барди. — Защо ли и аз не съм някой дебел дракон?
— Длъжността на крал ти отива по-добре — усмихна се вяло Рок. — Иначе кой ще поема отговорностите?
— Казах му да напъне дебелия си задник и да се поразходи над джунглата, но той твърди, че на кораба не му стигало място за засилване — заяви Горо.
— Така ли е? — попита унило кралят.
— Дребният пръдльо не лъже — каза Дзог. — При драконите е като при самолетите. Колкото по-голяма е машината, толкова пистата за нея трябва да бъде по-дълга. Трийсетте метра, които остават до носа на кораба, не са достатъчни. Ще се засиля, а после има опасност да се пльосна в морето, без да успея да излетя.
— Лоша работа — намръщи се Рок. — Много се надявахме да придобием чрез теб разузнавателни данни. Сега нито знаем с какъв противник си имаме работа, нито познаваме неговата численост.
— Какво ще кажеш, ако възложим задачата сина ти? — попита несмело кралят.
— Дорго ли? В никакъв случай. Още е малък е за подобни действия.
— Не съм — възмути се дракончето, което изглежда тихичко се бе прилепило към групата им и както обикновено бе подслушвало разговорите на възрастните. Драконите по принцип са любопитни, малките дракончета — съвсем. — Какво толкова ще ми стане?