— Може да те наранят с някакво оръжие, например с дългобойна стрела. Вече разбрах, че тези типове са доста опасни.
— Ще летя много нависоко — възрази синът му.
— Знам ли какво може да стане? Съвсем не ми се иска да го направиш.
— Разреши ми, татко! Искам да бъда полезен. Ако не ми разрешиш, току-виж съм литнал по собствена инициатива.
— Добре, синко, нека да бъде на твоята. Не мога да се преборя с магарешката наследственост на майка ти. Но първо набери голяма височина и добре се оглеждай какво става под теб и наоколо. Не искам неприятности. Ако усетиш нещо подозрително, веднага пикирай към нас.
Дорго подскочи от радост, затича се към носа на кораба и след десетина метра пробег разтвори криле и литна. После започна да набира височина. Драконът продължи да го наблюдава и с умиление следеше елегантният полет на сина си.
— Разрешете да доложа! — изникна пред краля един от артилеристите. — Барутът отказва да се запалва! Разбрах, че и на останалите кораби положението е същото.
— Какви ги говориш!? — онемя Барди.
— Вече предположих, че тук се намират могъщи магьосници — обади се Горо.
— Млъкни! — сряза го кралят. — Отворихте ли някое запечатано буре, за да го изпробвате?
— Тъй вярно, Ваше Величество. Барутът от него също не гори.
Лицето на Барди пребледня.
— Донеси ми мостра — рече той. — Веднага!
Докато артилеристът тичаше към трапа, водещ към долните палуби, Рок внезапно извади единият от пистолетите си, освободи предпазителя, насочи оръжието нагоре и натисна спусъка. Чу се само изщракване и притежателят му изненадано го погледна.
— Положението е по-лошо, отколкото си го представях — заяви грамадният мъж. — Налага се или да продължим битките с по-традиционни средства, или да обръщаме корабите обратно. В крайна сметка нали вече открихме Америка?
— Второто няма да стане — заяви Барди с леден глас. — Трябва да открием причината за негодността на барута и да продължим завоевателната кампания.
— Ако можем — добави лаконично драконът.
— Гарванът — намеси се Горо. — Той може ни укаже истинската причина, ако успеем да го проследим. Всеки Наблюдател се връща от посетеното мястото, за да докладва на господаря си какво е видял.
— Още малко и ще започна да вярвам в твоите глупости — каза кралят отпаднало.
— Барутът в гилзата на патрона също е негоден — отбеляза мрачно Рок. — Във вашия свят всичко е възможно, така че не е изключено да си помисля за намесата на други сили.
— Така е — потвърди уверено магьосникът. — Ако в книгата ми за заклинания съществуваше магия за възвръщане на барутните качества, положението щеше да бъде съвсем друго. Но когато са я писали, древните шумери сигурно не са имали понятие какво представлява този ценен продукт. Магьосникът, разградил химическият състав на това съединение, сигурно е много велик. Евентуално е направил комбинация между няколко различни магии.
Настъпи общо неловко мълчание. В това време артилеристът се върна запъхтян и връчи на краля издута кожена кесия. Барди загреба с пръсти известно количество от съдържанието й и го разтри, след това го помириса. Рок Свенсон последва примера му.
— Барутът изглежда влажен — рече той.
— Не толкова влажен, колкото прекалено мазен на пипане — констатира кралят. — Но миризмата му е същата.
— Да се опитаме да го подсушим — предложи приятелят му. — Ще го загреем върху готварската печка в кухнята и ще видим дали ще се запали от високата температура.
— Да го направим, тогава.
Двамата тръгнаха към кърмата на кораба, където се намираше кухненското помещение, а драконът и Горо продължиха да обсъждат темата за възможността от наличието на някой могъщ магьосник, който им мътеше водата.
След двайсетина минути Барди и Рок се завърнаха с унил вид.
— Не гори — заяви кралят категорично. — Сигурно химическият състав на компонентите му е променен.
— Предлагам да го изхвърлим от корабите — рече неочаквано Горо.
— Да не си луд? — учуди се Барди.
— Ами ако неизвестният могъщ магьосник направи нова магия, с която да възвърне качествата му и същевременно да взриви цялото му количество? Всички ще хвръкнем във въздуха — почти прошепна възрастния човек и се огледа страхливо.
— Защо се оглеждаш като лалугер? — присмя му се Дзог. — От какво се опасяваш?
— От гарвана, разбира се. Ако се намира наблизо, може да ме подслуша и да доложи на господаря си за току-що казаното от мен. Не искам да стана автор на идея за масово унищожение.