— Много те е страх за собствената ти дърта кожа — присмя му се драконът и отново втренчи поглед в небето, където Дорго се бе превърнал в едва забележима точица. — По дяволите, какво става там, горе! — изрева той и едва не опърли с пламък стоящите около него.
Барди и Рок стреснато поднесоха биноклите към очите си.
Около Дорго сякаш извираше огромна черна субстанция, която с невероятни темпове се превръщаше в страшен буреносен облак. Чистото доскоро небе се покриваше с тъмен оловен похлупак. В центъра му се завъртя мощен вихър, който скри дракончето от погледите и се бързо се превърна в дълга фуния. Със всеки изминат миг тя се удължаваше и гигантският й хобот се насочваше надолу към залива, сякаш жадна да го изпие.
— Торнадо! — извика Барди. — Обявявам тревога! Адмирал Нелси, дай заповед за изтегляне на корабите от залива!
Докато огнярите неистово мятаха лопати с въглища в пещите в трюмовете, краят на черното чудовище докосна крайбрежната ивица и започна да всмуква пясък и човешки остатъци. То ги издигаше на определена височина, после центробежната сила на зловещата черна тръба отново ги изхвърляше и откъснатите от гюлетата крайници и парчета от човешки трупове се сипеха над залива като злокобни птици на смъртта. След като «почисти» брега, торнадото се насочи към залива и към акостиралите кораби. Атмосферата съвсем притъмня, в настъпилия полумрак едва се забелязваше какво става наоколо. От началото на бурята бяха изминали не повече от двайсетина минути. За това време пещите в машинното отделение бяха вдигнали парното налягане, котвите бяха прибрани и всички кораби на пълен ход направиха завой и тръгнаха към открито море. С всеки изминат миг вълните ставаха все по-огромни и подмятаха големите съдове като черупки. Силният вятър вдигаше във въздуха парцали от пяна и поваляше хората, останали на открито.
— Дорго! Детето ми! — надвиши ревът на бурята гръмогласният вик на дракона.
Барди и Рок, които се бяха вкопчили в перилата на кораба, трудно забелязаха малкото драконче, което отчаяно се бореше със силния вятър и се мъчеше да кацне на палубата. Стана очевидно, че за щастие бе успяло да се отскубне от зловещата тръба. Но един от силните пориви на бурята го блъсна надолу и то падна във вълните, непосредствено до борда на кораба. Без да му мисли много, Дзог се засили и тежкото му тяло пльосна във водата, като изригна гейзер от пръски и пяна.
— Помагай! — изрева Барди на Рок и се спусна към най-близката лодка, която висеше на лебедката си.
— Ти си луд — надвика шумът от бурята приятелят му. — Трябва да спасяваме себе си!
Без да му отвърне, кралят се добра до едната от двете ръчки на най-близката до тях лебедка и с неимоверни усилия започна да спуска лодката, закрепена за нейните въжета. Рок се хвърли да му помага. След няколко минути, дъното на малкия съд се удари в една от вълните, след това за малко не се сплеска от друга, която го запокити в борда на кораба.
— Стой тук, за да ме изтеглиш обратно — извика Барди на приятеля си.
Смелият мъж прехвърли въжената стълба през перилото и подмятан от вятъра, започна да слиза по нея. Бордът на лодката опасно се удряше в тялото на кораба, но тя упорито оказваше да се превърне в трески. Когато кралят стигна до нея и влезе във вътрешността й, забеляза, че огромната глава на Дзог стърчи над водата в непосредствена близост, а Дорго се бе вкопчил с лапи в дългата й шия. С неимоверни усилия, драконът успя да догони кораба и да доплува възможно най-близо до лодката. Барди се протегна и с риск да бъде изхвърлен във водата, издърпа Дорго при себе си, след това подаде знак на Рок да го изтегли нагоре.
— Как да измъкна и теб? — надвика той рева на бурята, увиснал над Дзог.
— Не се безпокой — успя да отвърне драконът, който вече изоставаше, изтощен от надпреварата с хода на кораба. — Най-добре е да плувам към брега.
— Ще се върна да те взема при първа възможност — изкрещя Барди и насочи вниманието си към последните два три метра, които оставаха до палубата. Извънредно уплашен, Дорго отчаяно се бе вкопчил в него.
Грамадният мъж успя да се справи сам с издигането на лодката. Барди му подаде дракончето, после те приведени се спуснаха към първата им попаднала каюта.
След като влязоха в нея, бурята започна да утихва.
7
Оказа се, че бяха нахълтали в каютата на Горо. Горкият магьосник изглеждаше полуумрял от страх. Свит върху леглото си в поза на зародиш се притискаше към ъгъла на стената. Под него се подаваха краката на ученика му Дасо, чието душевно състояние сигурно беше още по-зле.