— Ставай! — извика Барди. — А ти там отдолу, измъквай се и изчезвай! — ритна той леглото.
Рок неочаквано прихна да се смее. Смехът му допринесе за разведряването на обстановката и дракончето се поокопити, защото отпусна хватката си, пусна се от Барди и седна замаяно до Горо. В това време ученикът на магьосника започна да се измъква под него, като буташе с глава провисналата му опашка.
— Къде да отида? — рече плачливо Дасо, след като накрая успя да изпълзи и се изправи на крака. — Навън е страшно.
— Връщай се в собствената си каюта, бурята преминава.
Бледен като корабно платно, младежът ги погледна с блуждаещият си поглед и излезе навън. Горо едва сега се размърда, навярно присъствието на Барди и Рок му придаде кураж.
— Страшна работа! — рече той гъгниво. — Никога не бях виждал такова чудо! За малко да се изпусна от страх.
— Добре че поне го признаваш — каза добродушно Рок. — Както се казва признат грях е половин грях.
— Магьосникът, който причини всичко това е не само могъщ, но и страшно велик! — облещи се старецът. — Ако не се махнем възможно най-бързо оттук, той ще ни причини още много страхотни беди — добави той. — Явно иска да ни убие. Иначе защо ще ни изпраща гарвана?
— Стига си го превъзнасял! — извика ядосано Барди. — И престани с твоите глупости! Само още веднъж да видя проклетата птица, така ще я разпердушиня с някой куршум, че след това няма да имаш възможността да ми говориш за гарвани. После ще видя сметката и на могъщия ти магьосник, ако такъв съществува!
— Забрави ли за барута? — попита унило Горо.
Кралят ядосано замълча, осъзнал невалидната за момента закана.
— Знаеш ли, може би започнах да вярвам на брътвежите му — наруши Рок неловката тишина. — Последните събития ми се струват доста… как да се изразя… някак си свръхестествени.
— Редица от лоши съвпадения, нищо повече — процеди презрително Барди, който имаше способността много бързо да възстановява самочувствието си. — Никой на този свят не е в състояние да ме откаже от намеренията ми! — заяви той с блеснали очи. — И за да ги осъществя, най-важното за момента е да разбера какво е видял Дорго, ако вече се е съвзел от уплахата. Разказвай, момчето ми — добави той нежно.
— Какво ще стане с моя баща? — запита дракончето унило. — Нима ще го загубя? Нямам друг на този свят!
— Не се безпокой, татко ти не е беззащитен.
— Ами ако преди да стигне до брега се удави?
— Глупости! — възкликна магьосникът. — Всички люспесто опашати плуват дори по-добре и от рибите. Никой досега не е видял удавен гущер.
— Ами ако го ухапе акула? — продължи дракончето с опасенията и очичките му се навлажниха.
— Ще я размаже с един удар на опашката си — утеши го Рок. — Баща ти е невероятно силен.
— Да, но драконите някога са ги убивали — продължи малкият с лошите си предположения.
— Сигурно са били от много хилавите, за да позволят това да им се случи — успокои го Барди. — А баща ти, за разлика от тях, е могъщ.
— По-могъщ ли е от магьосника, за който разправя Горо?
— Разбира се — изрече убедено кралят и при мисълта че огромният му приятел наистина може да загине, сърцето му се сви в неприятен спазъм.
— А как ще се върне на кораба? — зададе Дорго съвсем резонен въпрос. — Той сигурно тежи около петнайсетина тона, а наоколо няма нито пристанище, нито платформа по която да го изтеглите на борда, при положение, че все пак е успял да достигне брега.
— Ще му се наложи да полети — изпъшка кралят, изправен пред очевидната невъзможност да изтегли туловището на Дзог на палубата. Никоя от лебедките на борда не би издържала такава задача. — Или ние ще отидем при него, което е по-вероятно. Затова те питам: какво видя отвисоко?
— В гората зад брега имаше участък, оголен от растителност и по него се забелязваха много палатки, само че те не изглеждаха като нашите. Сред тях се открояваше една, която беше по-шарена и по-голяма от останалите. В целия лагер не се забелязваше присъствие на хора, изглеждаше напълно обезлюден. Зад края на гората започваха полета с някакви посеви. В далечината, близо до линията на хоризонта, видях селище, в центъра му се издигаше голяма каменна постройка.
— Имаш ли понятие на какво разстояние се намираше от брега?
— Не съм сигурен, но може би на около петдесет километра. Аз самият се бях издигнал поне на пет, вече дишах доста трудно.
— Браво, Дорго! Знаеш ли, че си истински герой? — похвали го Барди. — Баща ти трябва да се гордее с теб.