Ако можеше да почервенее от смущение, Дорго би го направил, но в такава ситуация, драконите обикновено стават тъмно зелени. Това не му попречи да се почувства много горд от постъпката си.
— Как успя да се справиш с торнадото? — попита го Рок.
— След като се оказах в централната горна част на вихъра, побързах да се пъхна в стената му, после центробежната сила ме изхвърли от него, извън зоната на ниско налягане, доколкото съм разбрал от урока за това явление. Така и не успя да ме засмуче — отвърна доволно дракончето. — Къде са Викто и Нилс?
— Сигурно са в каютата си. Отивай при тях, много ти благодаря за проявената смелост — рече кралят.
Дорго радостно изхвръкна навън и сякаш с излизането си отпуши дупка в облаците, защото през прозореца на кабината надникнаха слънчеви лъчи. От началото на неприятните събития бе изминал не повече от час.
— Доколкото съм запознат с метеорологията, нито бурята, нито торнадото могат да се формират с такива бързи темпове, а после също така бързо да изчезнат — замижа Рок от внезапната светлина. — Наистина в цялата тази работа има нещо много съмнително.
— Ще стигнете до моето мнение — каза надуто Горо. — Чувал съм за големи магьосници, които предизвикват дъжд или го спират. Но този, понеже е извънредно могъщ, може да си играе и с бури.
— Хайде да се махаме оттук — рече вкиснато Барди. — Да видим дали този тип, ако такъв изобщо съществува, ще бъде в състояние да отклони върха на меча ми, когато го набода на него. Само че първо трябва да го срещна.
Кралят напусна корабното убежище на магьосника и се отправи към капитанския мостик, Рок незабавно го последва. По пътя към него, единствената мисъл, която се въртеше в главата на Барди, бе как да помогне на Дзог, който беше попаднал в беда.
— Имаме ли връзка с останалите кораби? — попита кралят, след като влезе в командната каюта.
— Не с всички — отвърна мрачно адмирал Нелси. — Буревестник, Сияйна Зора и Вотан не се забелязват в обхвата на бинокъла. Сигурно са изгубили ориентация в тъмнината и са се отдалечили от общия строй. Без техния рапорт, загубите ни досега възлизат на четиристотин тридесет и двама бойци.
— Много неприятна работа — намръщи се кралят. — Предполагам, че след като бурята вече премина, капитаните на откъснатите кораби ще се сетят да обърнат курса.
— Логично е, би следвало да го направят.
— Ако имахме радиостанции, този проблем нямаше да съществува — обърна се Барди към Рок. — Но трябваше да изчакам поне още петнайсетина години, а времето не работи в моя полза.
— Нито пък в моя — усмихна се приятелят му и поднесе бинокъла към очите си.
— Какво е радиостанция? — полюбопитства капитанът.
— Много полезно устройство за свръзка, което все още не сме произвели — отвърна му кралят. — Колбер, насочи кораба обратно към залива! — заповяда той на капитана и се обърна към Нелси. — Адмирале, нареди останалите кораби да извършат същата маневра.
Нелси излезе навън, за да изпълни заповедта. В това време капитан Колбер въртеше кормилото и даваше команди към машинното отделение по звуковата тръба. Барди отново се замисли за проваления десант, за спасяването на Дзог и за по-нататъшното развитие на инвазията. След не повече от половин час, тъмната брегова ивица отново се показа на хоризонта, но човекът от наблюдателната площадка не се развика, а само слезе и мрачно доложи за събитието. Не мина много време и корабите отново акостираха на предишните си места.
— Този път ще застана начело на десанта — обърна се Барди към Рок, след като двамата излязоха на капитанския мостик, където адмирал Нелси продължаваше да се взира през бинокъла си. — И няма да можеш да ми попречиш.
— Нямам такова намерение — отвърна приятелят му. — Усещам, че инстинктът ми е задрямал, а това означава, че теренът пред нас е чист. Жалко, че нямахме възможност да погребем загиналите бойци. Торнадото помете останките им.
— Така е — въздъхна кралят. — Всичко започна не така, както го очаквахме.
— Най-сетне добра новина! — възкликна адмиралът, който не бе напуснал капитанския мостик. — «Буревестник», «Сияйна Зора» и «Вотан» се завръщат!
Този път дебаркирането премина без премеждия, но прекарването на конете, мулетата и касите с провизии отне доста повече време. Засега кралят реши оръдията и мортирите да останат по местата си, но лафетите им бяха докарани на брега, за да послужат за превоз на провизиите и баките на готвачите. Както и преди, морската пехота бе въоръжена с мускети, ками, саби и пистолети, но към тях бяха добавени арбалетите. Барди не губеше вяра, че барутът все някога ще възвърне свойствата си и ако това се случеше, щеше да прати хора, за да докарат тежката артилерия, разбира се, ако се появеше нужда от нея. Капитаните останаха по корабите си заедно с екипажи от минимален брой моряци, необходими за неопределения по време престой в залива. Засега съдбата на Дзог оставаше неизвестна, приливът и отливът бяха изтрили всички следи, оставени по бреговата ивица.