— Тази работа няма да стане. Видяхте как избиха първия ни десант, няма да го позволя. Вече съжалявам, че не ви оставих на кораба.
— Ние умеем да се пазим — настоя Нилс и русият му перчем се вирна над челото му. — Нали затова пристигнахме?
— Ще стане някой друг път — каза уклончиво кралят. — Но не и утре.
— Барди има право — подкрепи го Рок. — Ако нещо се случи с вас, какво ще кажем на майките ви?
— Децата трябва да си знаят мястото — намеси се Горо. — Достатъчно е, че заедно с нас открихте Америка и видяхте много нови неща.
Викто и Нилс го изгледаха с неприкрита омраза, но решиха да замълчат.
— Време е да си лягаме — рече кралят. — Нямаме време да опъваме палатки, изваждайте спалните чували от дисагите на конете! Утре ще станем в ранни зори.
Той даде знак на стотниците, които седяха край съседното огнище и разговорите наоколо бързо замлъкнаха. Нощта беше ясна, пълната луна бе изгряла. Скоро около притихналия лагер се чуваха само шумовете, издавани от местни цикади. Тук-таме някой кротко похъркваше.
Нощта премина без премеждия. Когато започна да се развиделява, часовоите доложиха, че селището се вижда от върховете на хълмовете, а под тях се простира поле, засято друг вид ниски растения, които не предлагаха условия за прикритие. На Барди не му оставаше друго, освен да се надява на изненадата от атаката, определена за ранното утро.
По негова заповед, бойците бързо подредиха строя си, потеглиха мълчаливо и всеки един от тях потръпна вътрешно от предстоящата неизвестност. Смълчаните хора изкачиха хълмовете, спуснаха се по склоновете им, отново се подредиха в каре и следите от стъпките им се впиха в меката обработена почва. Селището се намираше на не повече от три километра от бившия им лагер. Армията бе забелязана едва когато се доближи на стотина метра от високата стена, която го обграждаше, зад която се раздадоха викове. Барди се сети, че не разполага със сгъваеми стълби, които биха му позволили да преодолее каменното препятствие и се втренчи в отъпкания път, който се забелязваше пред него и водеше до огромна по размер, двукрила врата. Здраво вградена в стената и вероятно още по-здраво затворена, тя препречваше единствения вход към обекта на нападението.
— Твоя е — посочи я той на дракона. — Искам да я направиш на трески.
— На гладно ли? — опъна се Дзог.
— На гладно.
— Уф! — изсумтя голямото чудовище и неочаквано за размера си се засили към преградата като състезателен кон.
— Атака! — изрева Барди, заби шпори в хълбоците на коня си и бойците се затичаха след него.
Врагът вероятно не бе в състояние да реагира на внезапното нападение, защото иззад стената не излетяха нито стрела, нито копие, нито някой друг голям камък. Дзог се вряза във вратата с огромната си маса и тя се повали с трясък, заедно с опорните си странични греди. Пехотинците на Барди нахлуха по главната улица на смълчаното селище, без да срещнат съпротива. Тези, които бяха надали виковете иззад стената, вече бяха или избягали, или вероятно уплашени от дракона, който напредваше в конски тръст към огромната каменна сграда, изградена в средата на обширния местен площад. Досега всичко изглеждаше много лесно, докато познатите страховити бойци с боядисани лица не се изсипаха от една от страничните улици, за да се втурнат в атака. Площадът незабавно заклокочи от вплетени в битката човешки тела. Както и предишния път, лицата на противника изглеждаха като застинали маски, а в очите им светеше не само бясна омраза, но и още нещо, което не подлежеше на определение. Може би, както бе предположил Рок, тези хора наистина бяха зомбирани, защото не показваха чувство за самосъхранение. Но този път те се оказаха доста по-малочислени и въпреки че се биеха като озверели, без да показват страх от конете и непознатото страшилище, каменната настилка бързо се покри с техните трупове. Дзог продължаваше да върви напред, като прокарваше широка пътека през вражеските тела. Или ги изгаряше с пламъци, или ги стъпкваше, или трошеше кокалите им с могъщата си опашка. От началото на битката не беше минал и половин час. Последните остатъци от врага, не повече от стотина души, се събраха пред високите бронзови врати на огромното здание и започнаха да ги защищават като обезумели. Обхванат от бойна ярост, Барди вървеше след дракона, сечеше живите и доубиваше опърлените или осакатени врагове. Застанал плътно до него, Рок не му отстъпваше по жестокост. Дого и един от стотниците настъпваха отляво и отдясно, извършваха същите действия и окървавените им мечове бясно се стоварваха върху зомбираните гадове.