— Отстъпете назад и стреляйте с арбалетите! — изрева Барди по някое време.
Докато врагът се чудеше защо противникът му се отдръпва, хилядите стрели се впиха в живата му плът и го довършиха окончателно. Последните вражески трупове застлаха площада.
— Набучихме ги като кокошки на шиш — отбеляза някой от стотниците, който се намираше наблизо до краля.
В този момент небето притъмня, бързо доби оловен цвят и за всеки стана ясно, че в атмосферата се готви нещо страшно.
— Всички в зданието! — извика Барди.
Но отварянето на бронзовите врати не се оказа лесна работа, те бяха здраво залостени. Ударите по тях, нанасяни от опашката на Дзог, кънтяха с глух метален тътен. Първите пориви на силен вихър обръснаха лицата на бойците и ги накараха да изпитат чувство на ужас от внезапно развилнялата се стихия. Положението вече изглеждаше неспасяемо, когато металните двери най-сетне поддадоха и се отвориха с трясък на счупен метал.
— Отново същия номер! — надвика Рок воя на вятъра. — Някой пак ни праща торнадо! Усещам как фунията му се образува точно над нас. Всички да влизат вътре! — изрева огромния мъж. — Отивам да помогна на децата! — обърна глава към Барди.
— А аз какво да правя? — провикна се драконът. — Отворът на входа е малък за тялото ми, не мога да се промуша.
— Спасявай се в някоя странична улица — извика кралят и препусна с Буцефал след Рок.
Бойците се втурнаха към зейналия в зданието тъмен отвор.
За щастие, децата се бяха оказали по-съобразителни отколкото предполагаха. Заедно с Горо, Дасо, Бино и Заган, те се бяха притаили в една от улиците, които водеха към площада, бяха наблюдавали битката и перипетиите след нея, а сега препускаха насреща им към грамадното здание. След като ги забелязаха, Барди и Рок изчакаха да ги посрещнат и обърнаха конете. Последните пехотинци бяха изчезнали в тъмния отвор и вихърът вече повдигаше и подмяташе труповете по каменната настилка, когато кавалкадата стигна до входа влезе на галоп в него. Бойците бързо се отдръпнаха встрани от входа, за да направят път и да не бъдат сгазени. Лафетите с провизиите и бедните мулета останаха навън, за тях не остана време да бъдат прибрани.
Барди се огледа около себе си. Бяха попаднали в огромна зала с гладък каменен под, съвсем слабо осветен от тесните процепи по стените, които заменяха прозорци. В центъра на залата се издигаше каменна фигура — копие на неугледните идоли с ококорени очи, които бяха намерили в палатките на вражеския лагер и вероятно представляваше някакво местно божество. Всички се бяха смълчали, отвън се чуваше само неистовият вой на новото развихрило се торнадо, което не бързаше да отминава сградата, в която се бяха настанили.
— Дръпнете се колкото се може по-навътре, за да не бъдете всмукани навън — надвика кралят външния вой. — По-добре легнете на пода или потърсете съседни вътрешни помещения.
Залитайки от напора на вятъра, войниците се пръснаха, за да изпълнят заповедта му. Той се огледа и забеляза до основата на каменния идол голям метален капак. Смъкна се от седлото на коня, даде знак на Рок да направи същото и олюлявайки се от могъщата струя въздух, която се опитваше да го измъкне навън, се придвижи към статуята. С доста усилия, двамата успяха да отместят капака и пред очите им се откри стълба, която водеше надолу — към подземие, от което струеше слаба светлина.
— Слизайте от конете! — нареди той на останалите и се втурна да помогне на Викто, който вече се бе вкопчил в предния крак на коня си. Рок хвана Нилс през кръста и го повлече към отвора. Бино и Заган помогнаха на Дасо, Горо и дракончето, които се бяха хванали за ръце и лапи, за да се удържат на крака. Най-сетне всички успяха да стигнат до входа към подземието и започнаха да се спускат по стълбата му. Барди и Рок останаха последни, за да затворят капака над главите си, после последваха малката група.
След петдесетината стъпала надолу следваше площадка, от която се разклоняваха два коридора. По стените се забелязваха странни кълба, които излъчваха светлината, която бяха забелязали.
— Прилича на луминесцентно осветление — отбеляза Рок, който започваше да си отдъхва. Но не разбирам как функционира.
— Не са електрически крушки, прозрачната вътрешност на глобусите е празна, а те самите приличат на големи сапунени мехури — отбеляза Барди. — И ми изглеждат като произволно лепнати за стената, никъде не се забелязват други техни аксесоари.
— Няма и да ги видите — рече Горо, който изглежда се бе отърсил от паническия страх, който досега го тресеше. — Защото кълбата представляват овеществена магия.