— Я виж ти, кой ли е способен да прави такива чудеса? — учуди се кралят. — Сигурно този, който е предизвикал и торнадото.
— Вече ти споменах, че тук има много могъщи магьосници.
В този момент черната сянка, която се беше свила един от ъглите изграка и литна по левия коридор.
— Наблюдателят! — изписка Горо. — Ох, проста глава моя, какво ли ни чака?
— Предлагам да проследим тъпата птица, за да разберем дали ще открием този майстор на неприятности — рече Рок.
— Да го направим — съгласи се Барди, извади меча си и тръгна наляво. — Впрочем нека децата, Горо и Дасо да ни изчакат тук — добави той, без да се обръща.
Стените на коридора бяха влажни, покрити с нещо подобно на сивкава плесен. Настръхнали, Барди, Рок, Бино и Заган напредваха по протежението му с умерени предпазливи стъпки. Когато след няколко завоя стигнаха до края му, те се изправиха пред дебела дървена врата, която препречваше по-нататъшното им придвижване. Рок предпазливо натисна дръжката й и вратата се отвори, но едва направил няколко крачки във вътрешността на полуосветеното помещение, той внезапно се свлече на пода му. Останал най-отзад, Барди забеляза в полумрака дъното ниска масичка, върху бе поставена блестяща пирамидка, а над нея се бе привела неясна фигура. Бино и Заган заобиколиха тялото на Рок и се втурнаха към неизвестния силует, но не успяха да стигнат до пътеката от червена тъкан, която водеше към масичката и свършваше под краката й, когато се олюляха и също паднаха. Барди, който тичаше на около метър зад тях внезапно дочу в съзнанието си вътрешен, твърде напрегнат глас: «Веднага издърпай пътеката!» Без да има време да се замисли, той прескочи тялото на Бино, наведе се и бързо изпълни неизвестната препоръка, за която би могло да се предполага, че е внушена от гургила Кико. Поради тласъка, който получи под краката си, масичката се преобърна и пирамидката се търкулна встрани от нея. Силуетът се спусна да я вземе, но кралят беше по-бърз. Сграбчи я с лявата си ръка и веднага отскочи, след това бързо я пъхна в джоба на куртката си и мечът опря в гърлото на неизвестното същество. Едва сега успя да го разгледа. Оказа се нисък мъж с уродлив вид. Очите му бяха ококорени като на жаба, притежаваше рядка червеникава коса, олисяла на темето, беше с издуто шкембе и криви крака. Не приличаше на опасен противник, но сигурно бе такъв.
— Добре, предавам се — профъфли човечето на отличен английски език. — Засега успя да ме победиш.
— Защо засега? — попита недоумяващо Барди, без да смъква острието на меча от гърлото на непознатия. — Едно натискане, и ще прекълцам жалката ти шийка.
— Няма да го направиш — заяви уродливия дребосък. — Ще искаш да узнаеш някои неща, които ако желая, мога и да ти кажа. Поне част от тях, ако не всичките. Ще стигнем и до известен пазарлък.
— Какво направи с моите хора? — извика ядосано кралят. — Уби ли ги?
— Не. Не ми стигна времето, защото вие се нахвърляхте върху мен един след друг и нямах време за… — не се доизказа дребният изрод. — Само временно са замаяни, след известно време ще се оправят. Всъщност исках да убия теб, но за жалост ти се появи последен. Ще ми върнеш ли преобразувателя?
— Ти за какъв ме мислиш, настъпена жаба такава? Естествено, че няма да ти върна това нещо. Впрочем от къде знаеш английски?
— Надникнах в мозъка на онзи големия — посочи човечето тялото на Рок. — За нас мигновеното изучаване на всеки език не представлява проблем, особено с помощта на…
— Каза «за нас», какво имаше предвид? Кой си ти, всъщност?.
— Атлант. Тук има още мои сънародници, само че няма да ти кажа къде.
— Нима твърдиш, че си от онзи потънал остров, за който говореха в света на Холивуд? — учуди се Барди и смъкна меча си от гърлото на човечето. — В една от холивудските суперпродукции ви представяха като снажни гиганти с руси коси и червеникава кожа. А ти я се виж на какво приличаш?
— Ние наистина сме били такива, но някога. Сега сме се превърнали в това, което сме, поради вражеска генетична атака. А островът ни никога не е потъвал, ние само сме го преместили от един свят в друг.
— Защо? — полюбопитства кралят.
— Защото в света, за когото говориш, ние сме избегнали катастрофа с огромен астероид, който при падането си е причинил гигантска, висока петстотин метра вълна.
— Значи си тръсвате острова където ви скимне — заключи Барди. — Да не би сега да се намира някъде наоколо?
— Не — отвърна човечето. — Пак няма да ти кажа къде е. Тук са пристигнали само някои от нас.