— Ами в първата битка… Какво да кажа за нея?…
— Виждам, че се чувстваш неудобно. Наблюдавах ви през бинокъла и трябва да призная, че ти, Бино и Заган бяхте от тези, които се сражаваха най-храбро. Дори оня гигант не успя да ви строши главите. Каква е оценката ти за второто сражение?
Дого почервеня още повече, но произнесе смутено:
— Като че ли нашите бойци не можеха да се сравняват по бойно умение с иберите и витангите, които не участваха в първата битка. Те не дадоха нито една жертва, а Басото и Ерик се биеха като зверове и поваляха врага така, както бурята поваля житни класове.
— Не очаквах, че си склонен към литературни сравнения. Повикай ги! Извикай и ковчежника Рего.
Не след дълго, тримата се явиха пред него и стегнато отдадоха чест. Барди остана изненадан, че ибериецът и витангът доста бързо бяха усвоили военните почести, приети в Обединеното Кралство.
— На вашите услуги, Ваше Величество! — каза Басото, който явно бе усвоил по-добре ландирския език, защото в говора му почти не се усещаше акцент.
— Свободно. Всяка проява на храброст трябва да бъде стимулирана. Много съм доволен от вас и поради липса на ордени и медали, ви присъждам парична награда, от което сигурно повече ще се зарадвате. Нека ковчежникът да ви връчи по тридесет златни барди, а всеки от хората, които наехте да получи по пет, което превишава месечната му заплата. Доволни ли сте?
— Тъй вярно, Ваше Величество — отговориха двамата в хор.
— Присъждам награда от тридесет барди и на вас — обърна се кралят към Дого, Бино и Заган. — Но ще ги получите малко по-късно.
— Какво означава «ордени и медали» — попита Ерик. — Да не би да са нещо по-ценно?
— Не са — отряза кралят. — Рего, отивай да изплатиш сумите — нареди той на ковчежника. — А на вас предлагам да се разходим из селището — насочи той поглед към групата на Рок и тримата генерали. — За всеки случай вземете с по няколко войника. Ще разберем какво се намира в околните къщи.
След като даде нареждане да погребат собствените си бойци и да изнесат труповете на чуждите извън стената, като ги съблекат и оставят на произвола на съдбата, т. е. на Дзог, Барди яхна Буцефал и напусна залата, последван от своето обкръжение.
Селището беше смълчано, наоколо не се забелязваше жива душа. В западния край на площада се намираше сравнително голяма каменна къща, която вероятно принадлежеше на някой от местните първенци и той насочи натам.
Когато стигнаха до нея, Рок слезе от коня си, извади пистолет и почука с дръжката му по дървената повърхност на входната врата. Зад нея се чу слабо шумолене, но никой не отвори. Русият гигант прибра засега безполезното оръжие, извади меча си и после стовари тежкия си ритник върху нея. Вратата се отвори с трясък и отвътре се чуха слаби писъци.
Барди, който в това време се бе смъкнал от коня си, се вмъкна след него в широкия коридор, последван от тримата генерали и бойците, претърсването на помещенията започна. Първите две, отляво и отдясно, притежаваха само входен отвор със свод и се оказаха кухни. В ъглите им бяха разположени овални пещи, по стените бяха накачени етажерки с кухненски съдове от изпечена глина. И двете помещения разполагаха с дълги маси, зад които се опитваха да се скрият доста грозни жени, които вероятно бяха надали писъците. Повечето от тях бяха доста пълни и с обезформени тела, косите им бяха мазни и завързани на плитки. От пръв поглед ставаше ясно, че не бяха любителки на редовното къпане. След като разбраха, че влезлите благородници не показват особен интерес към тях, нито ги заплашват с нещо, някои от тях се окопитиха, усетиха по-ниския ранг на пехотинците и се опитаха да им отправят лукави погледи, но по понятни причини не срещнаха никакъв интерес. Групата продължи по коридора. Следващите помещения се оказаха няколко трапезарии и много килери за съхраняване на продукти, в които нямаше жива душа. По всичко личеше, че собственикът на къщата е бил важна личност и тя често е била посещавана. Барди тръгна по стълбата към горния етаж и Рок побърза да го последва. Сводестите отвори на стаите се оказаха преградени с дебели тъкани завеси, изпъстрени с цветни орнаменти. Използвайки острието на сабята си, Барди отметна една от тях, не забеляза нищо опасно и смело нахълта в стаята. От ниския матрак, разположен в полумрака на ъгъла се надигна женска фигура, която тръгна към него. Преди да го доближи, лицето й попадна в светлината на отвора в стената, който заместваше прозорец и кралят се сепна, като ударен от електрически ток. Младата жена срещу него притежаваше неописуема красота, която го накара да онемее. Лицето й излъчваше специална екзотика, невиждана дори в Холивуд. Чертите й нямаха нищо общо с нахалната, същевременно сладникава красота на Розамунда, бившата му жена, нито с благородните меки линии на кралица Хелга. Срещу него стоеше хищник от рода на котките. Черните очи с големи мигли се впиваха в неговите, готови да ги изпият. Чувствената уста на жената срещу него леко потрепваше върху изящното й скулестото лице с матов оттенък, снабдено с тънки извити вежди и изтънчен нос. Стройното изваяно тяло на девойката предизвикваше усет за неистово плътско желание. Изглежда, че чувството на сексуална магия, която внезапно бе обхванала двамата, беше взаимно, но кралят с усилие успя да се отърси от него и едва сега осъзна, че Рок също се намира в стаята. Надникнали за момент в нея, генералите бяха останали заедно с пехотинците в широкия коридор, готови да влязат при всяко повикване. Барди се обърна към приятеля си и видя, че той също е онемял.