— Тази жена може да побърка всеки представител на силния пол — доби накрая дар слово грамадния човек. — Дори и мен.
— Изненадите следват една след друга — окопити се окончателно кралят. — Гарван, торнадо, зомбирани касапи, барут, изрод, който се изпарява, накрая невероятно красива жена. Тази Америка ни поднася наниз от изненади. Какво ли още ни очаква?
Красавицата се вслушваше в разговора им с невероятен интерес.
— Малона — посочи тя с показалец себе си и нежното й гласче зазвуча като трели на славей.
— Барди — поддаде се отново на хипнотичният и чар кралят и направи същия жест. — Рок — посочи той приятеля си.
— Барди, Рок — каза фаталната чаровница и забързано заговори на някакъв непознат език, който поразяваше с музикалната си интонация. Звучеше много приятно.
Докато кралят се чудеше как да постъпи по-нататък, Малона внезапно го хвана за ръка и го изведе от стаята, за да го въведе в една от съседните. Подът й бе покрит с килими с красиви шарки, а върху матракът в дъното, отрупан с възглавници, лежеше много възрастен мъж с горда осанка. Той беше или много стар, или болен, защото едва се понадигна от мястото си. Младата жена забързано му обясни нещо, възрастния мъж помисли за миг и кимна. След това тя отново хвана дланта на Барди, изведе го от помещението и го поведе в края на коридора. Разтвори завесата на нов сводест отвор, заместващ врата и той се оказа в стая с по-разкошна от предишната обстановка. Не само пода, но и стените й бяха покрити с килими, таванът й беше облицован с разкошни орнаменти от дърворезба. В единият ъгъл бе разположен познатият вече тип матрак, покрит с красива завивка, по който също бяха разхвърляни много възглавници в различни цветове. В другия ъгъл на стаята се намираше съвсем ниска масичка, върху нея се забелязваха няколко глинени гледжосани съда и стомна, вероятно пълна с вода. Малона направи с ръка кръгов жест, след това последователно посочи към него и към матрака. Посланието й бе донякъде двусмислено, но не подлежеше на съмнение. Барди беше поканен да бъде гост на къщата. Девойката го изведе навън и пое ръката на Рок, който се бе поколебал да влезе след тях и още стоеше в коридора с останалите, после въведе двамата в срещуположното помещение и повтори същите жестове.
— Изглежда, че сме поканени да пренощуваме на това място — констатира кралят.
— Да не ни скроят някакъв номер? — усъмни се приятелят му. — Знаеш ли дали не са във връзка с онзи изрод, който се представя за атлант?
— Едва ли — каза Барди. — По-скоро проявяват чувство на гостоприемство. При всички случаи, тук ще преспим по-удобно, отколкото в залата.
— А децата и Горо?
— Виждам, че наоколо има още стаи. Предполагам, че и за тях ще се намери свободно място. Ще пратя някой от бойците да ги повикат.
Кралят надникна навън, за да даде нареждането, след това се върна при тях. Приятелят му бе застанал срещу девойката като глътнал бастун, а тя продължаваше да му чурулика нещо с напевния си, ангелски глас.
— Ако остана още малко с тази жена, чувствам че ще изгубя контрол над себе си, макар че произхождам от северна нация — призна грамадният мъж. — За да не бъда окончателно омагьосан, предлагам да продължим с огледа, после да донесем багажа си.
— Изчакай да дойдат децата и Горо — каза Барди. — А дотогава ще проведем езиково обучение.
— Стая — обходи той с жест помещението, като гледаше към Малона.
— Стая — отвърна девойката, която изглежда веднага схвана целта на занятието.
— Масичка — посочи с пръст кралят към полезната мебел.
— Ма-сич-ка — повтори Малона.
Рок внезапно избухна в гръмогласен смях.