— Какво толкова се смееш? — скастри го Барди. — Нали все пак трябва да установя някакъв контакт?
— Мисля си, че когато се започне с езикови уроци, после следват и други, проверени от практиката.
— Глупости — навъси се кралят, без да бъде много уверен в бъдещите си действия. Атмосферата отново стана неловка, но стъпките, които се чуха по стъпалата, донякъде разведриха обстановката. След няколко мига, Горо подаде дългия си нос си зад завесата, а след него се появиха Викто и Нилс.
— За какво ни повика? — попита навъсено магьосникът.
— За да те запозная с бъдещата ти домакиня, която ще ти предостави възможността да спиш на легло. Само не се изпускай, задръж газовете си поне за няколко минути. Нали разбираш, дамата е красива и можеш да се изложиш пред нея.
— Не виждаш ли, че тук няма прозорци — озъби се магьосникът. — Помещението се проветрява, а на старите хора всичко е позволено.
— Горо — тикна в пръст гърдите му Барди, за да го представи. — Никога не е благодарен на никого, но едва ли го разбираш. Викто и Нилс — направи той кръгов жест, с който включи децата, себе си и Рок, след това сложи длан на бузата си, наведе глава и затвори очи.
Изглежда че Малона беше от твърде досетливите, защото хвана Викто за ръката и даде знак на Горо и Нилс да я последват.
— Настаняването приключи — отбеляза Рок. — Да яхваме конете и да продължим с претърсването.
Огледът на съседните къщи не поднесе някакви изненади. Вътрешната им подредба бе почти същата, обитателите им бяха или уплашени, или ги гледаха с доста враждебен поглед. Никъде не откриха оръжия, но и никъде не срещнаха проявената от Малона гостоприемност.
— Тези типове сигурно са във връзка с атлантите — каза Рок след като излязоха от поредната проверена къща. — Не видя ли с какви мрачни погледи ни гледаха?
— Не мисля, че това е причината. По-скоро във всяко от тези семейства вероятно има поне един убит техен роднина, независимо, че е бил принуден от малките изроди да се сражава с нас. Може би направихме грешка, че предадохме труповете на загиналите на съхранение в корема на Дзог. Възможно е жителите на селището да спазват някакви погребални ритуали.
— Може да е така, но не забравяй древната максима от моя свят — победителят винаги има право — рече приятелят му.
— Опитай се да им го обясниш — отвърна му Барди и се запъти към по-бедните къщички, които се намираха извън центъра на селището.
Почти всички от тях бяха неугледни, подобни една на друга и бяха изградени от изсушени, не изпечени тухли. Покривите им бяха покрити с отъпкана глина и пласт от някакви влакнести изсушени растения. Кралят предположи, че в тях живеят земеделски работници, които обработват поне част от огромните по площ полета.
Предположението се оказа вярно. Обитателите им се оказаха хора, които очевидно не обръщаха особено внимание на хигиената. Ръцете им бяха загрубели от полска работа, бяха облечени с просто скроени дрехи и ги посрещаха с покорено наведени глави. Бедността им беше очебийна. Във вътрешността на претърсените къщи се разнасяше миризма на разложени боклуци и човешки нечистотии.
Селището се оказа по-голямо, отколкото бяха предположили. Кралят разпредели по-нататъшния оглед между Дог, Бино и Заган, които взеха със себе си по двама-трима бойци и беше на път да се откаже собственото си действия, но дългът му на предводител го застави да продължи с претърсването за още известно време. Отдавна беше разбрал, че личният пример винаги усилва дисциплината и боеспособността на една армия.
Бяха изминали около два часа и къщите на около една четвърт от селището все още оставаха не проверени. Барди реши да даде нареждане за прекратяване на по-нататъшните огледи. Групата за проверка на сигурността се събра и участниците в нея се отправиха обратно към залата на огромното здание, което най-вероятно беше храм на ококореното божество. Преди да се отправи към гостоприемната си домакиня, кралят искаше да проконтролира състоянието на армията си.
Всичко се оказа наред. От идола не бе останала и следа, храната бе сготвена, бойците бяха донесли спалните си чували. Генералите бяха разпратили часовои по протежението на стената, които се бяха нахранили и заминали на постовете си. Барди и Рок оставиха конете си в залата и наредиха да им донесат зоб, дадоха последни разпореждания, събраха малкото си багаж и докато бойците довършваха вечерята си, се отправиха пешком към къщата на Малона.
Домакинята им поднеса доста приятна изненада. Масата на една от трапезариите бе отрупана с зеленчуци, плодове и ястия, сред които се намираха и няколко опечени пуйки, по всяка вероятност диви. Горо и децата вече бяха започнали да се хранят, без да ги дочакат, но кралят оправда постъпката им. Дългият преход през предишния ден и напрежението от битката бяха изтощили силите на всички. Рок и Барди не дочакаха подкана, а юнашки се заеха с първата им попаднала кълка. Малона беше застанала на централното място и дирижираше действията на дебелите готвачки, които им прислужваха. По някое време те донесоха кани с някаква местна спиртна напитка, която въпреки слабия си алкохолен градус приятно влизаше в гърлото.