— Спомняш ли си за появата на бананите? — обърна се Рок към Барди. — Не ги виждам по масата и те явно още не са пренесени на този континент, така че можем да се опитаме ги доставим.
— Ами ако твоят гургил се намеси отново, как ще разберем, дали той или преобразувателят е съдействал на магията? — попита кралят. — Освен това при предишните опити на Горо са се появявали невероятно гадни неща — от конски фъшкии до косми, парцали и кокали.
— Нека да започнем с бананите, после ще измислим нещо друго. Разбирам накъде биеш. Целта ти е барута.
— Хайде Горо, започвай, но същевременно се съсредоточавай, наведен над преобразувателя. Челото ти трябва да стои по продължението на централната му ос, поне така заварих атланта, който после изчезна.
Старият магьосник преглътна хапката си и започна да мърмори непонятните шумерски слова, на които беше написана книгата. В следващия момент трапезарията бе обхваната от истинско бедствие. От всяка точка на пространството й започнаха да извират банани, които ги удряха по главите и по ръцете, и образуваха купчини по масата и по пода.
— Достатъчно! — изрева кралят, дръпна бързо преобразувателя и го прибра обратно в джоба си. — Какво направи?
— Каквото трябваше — тросна се Горо. — Направих заклинание за банани и мислено си ги представих, но не уточних количеството им. Едва ли ще можем да изядем толкова много, а освен това съм чел, че тези плодове не трябва да се употребяват при консумация на алкохолни напитки. Дават допълнителен опияняващ ефект.
Малона се бе свила на стола си, лицето й издаваше уплаха.
— Успокой се — каза Барди. — Няма нищо страшно. Тези неща са вкусни и се ядат. — Как мислиш? — обърна се той към Рок. — Дали твоят гургил се включи в опита или станахме свидетели на прякото действие на уреда?
— Това може да се провери на практика, ако преминем към създаване на нещо по-сложно, напълно непознато на Линифер — предложи приятелят му — Горо, направи магия за самобръсначка «Джилет», от тези с по три самонагаждащи се остриета. От петнайсетина години употребявам бръснач и този инструмент вече ми е омръзнал. Барди, подай му преобразователя.
Кралят отмести с лакът купчината банани пред магьосника и отново постави пред него чудодейният прибор, който заблестя под светлината на многото светилници, окачени по стените.
— Съсредоточи се добре — нареди той. — Но само върху материализацията на една единствена самобръсначка. Ако постигнеш успех, после ще произведем още много. И армията има нужда от тези полезни прибори. Прочети заклинание за битов предмет!
Горо се беше поокопитил и отново впи поглед в книгата. Този път мърмори доста по-дълго, накрая се чу слабо изпукване и върху масата падна нещо малко и продълговато.
— Какво е това? — попита Рок и се втренчи в него, после сам си отговори: — Създал си само дръжката на самобръсначка, режещата й част с остриетата липсва. Горо, явно не те бива за по-сложни магии — изрече той разочаровано.
— Не можах да си я представя както трябва. Знаеш, че по принцип магьосниците избягват да се бръснат, понеже брадата е символ на престижната им професия. Знаеш, че дори в Холивуд подстригвах моята с ножици. Как да си представя самобръсначка, когато никога не съм я употребявал? Само съм я мяркал по щандовете на магазините.
— Донякъде има право — намеси се Барди. — Нека да опитаме с нещо друго. Горо, направи магия за материализиране на остра кама, сигурно ще ти бъде по-лесно.
Този път магьосникът направо се изпоти. Бръщолевенето на непознатия език продължи двойно по-дълго, накрая на масата тупна нещо, което наистина приличаше на исканото оръжие. Само че дръжката му бе доста крива, а острието нащърбено.
— Дзог отдавна казваше, че си некадърен, но винаги те защищавах — възмути се кралят. — Я виж на какво прилича този боклук, сякаш сам си се опитал да го направиш в някоя ковачница.
— Ами кой друг? — оправда се Горо. — Макар и косвено, камата е мое производство. Но аз да не би да съм майстор железар? Важното е, че преобразувателят действа, защото досега само с магия не бях постигал получаване на метал.
Барди внезапно потъна в мислите си и игнорира околното обкръжение. Не можеше много да се разчита на възможностите на стария човек, а не виждаше алтернатива. Все пак концентрацията на мисли, особено при заклинание, изискваше известна техника и при магьосниците тя се добиваше с дългогодишна практика. Наистина, не всеки бе способен да борави с безценният уред, който бе присвоил от атланта Гопо. Кой ли друг би могъл да се справи с тази задача? Изведнъж той се сети за момъка с блуждаещия поглед, който от няколко години се обучаваше при магьосника на изкуството на магията и според стареца беше най-способния от тримата му ученици. На сутринта обезателно трябваше да изпробва Дасо, току-виж с това момче би се получило нещо по-свястно, въпреки налудничавият му поглед. Това негово намерение щеше да се окаже доста правилно, но той не знаеше, че то бе внушено от гургила Кико, придружаван от събрата си Линифер, който зорко наблюдаваше от собствения си континуум развитието на събитията на американския континент. Верен на инстинктите си, гургилът беше предвидил за Барди нещо доста приятно и в известен смисъл опасно, което скоро предстоеше да се случи и обезателно трябваше да допринесе за подобряването на съдбата му. Кико го усещаше инстинктивно, така както го възприемаха и всички останали негови събратя, които не се задълбочаваха в анализа на собствените си, обикновено правилни действия.