— Свободно — каза Барди. — Организирай необходимия брой хора, които да се завърнат до брега с мулета и лафети, за да докарат оръдията и мортирите. Барутът отново може да се използва.
— Чудесна новина! — възкликна генералът. — Трябва да вземем двуколките и резервните мулета, които останаха на Покорител, Буревестник и Слънчев лъч. Досега използвахме лафетите като по-здраво изработени и поради негодността на барута.
— С теглото си, те спасиха живота на повечето впрегатни животни — отбеляза кралят и си даде сметка, че Дого все пак умее да разсъждава, а не само да изпълнява заповеди. — Надявам се, че до два-три дена ще се справиш със задачата. Ако се наложи, ще наемем за носачи част от местното население. Естествено срещу заплащане. Пожелавам ти успех!
Генералът отдаде чест и скоро гръмогласните му заповеди се разнесоха сред бойците. Кралят излезе навън, за да наблюдава организацията по отпътуването и след като провизиите, палатките, кухненския инвентар и мунициите бяха пренесени в залата, а колоната от впрегнати мулета и хора тръгна към изхода на селището, той реши да се върне в гостоприемния, вече придобил особен нюанс дом на жената, която снощи го бе подлудила от страст. Наближаваше време за обед.
Барди влезе в трапезарията и се заслуша в разговора на Рок и Горо, който се въртеше около предстоящия поход към столицата. Дасо се бе разположил до Викто, Нилс и Дорго, и мълчаливо внимаваше да не изпусне нещо. Малона както и предишния път разменяше думи с децата, но този път не се опитваше да се намеси в разговора на възрастните. Бе очевидно, че тя се старае със всички сили да подобри начина си на говор и речниковия си запас. Сервираните ястия и този път бяха доста вкусни, накрая се появиха и част от останалите от предишния ден магически банани.
След като се нахраниха, домакинята прекара целия следобед в обществото на Викто и Нилс, които явно се чувстваха поласкани от ролята си на учители на тази красива жена. Барди използва липсата на ангажименти и се отдаде на плодотворен следобеден сън, който възстанови силите му след продължилата почти цяла нощ сладка борба. Рок взе компютъра му и започна да се разхожда из многобройните му файлове, а Горо побърза да последва кралския пример.
Вечерята премина в същия тон на разговори, единствено количеството изпита алкохолна напитка превиши това от предишната вечер. Рок и Барди изпаднаха в сравнително добро настроение и се отдадоха на спомени от битките в Ере и Брита. Кралят тръгна да си ляга във все същото повишено настроение, потиснал въпросителните, които все пак витаеха в мозъка му. Малко по-късно през същата вечер, гъвкавото младо тяло на Малона отново се прилепи към неговото и прекалено бързо сломи вътрешната му съпротива.
На следващият ден не се случи нищо особено, беше настъпило загадъчно затишие. Най-вероятно Гопо бе уведомил сънародниците си и врагът подготвяше нова армия, понеже експериментите с предизвикването на природните стихии не бяха дали желания резултат. В късния следобед, Дзог се довлече до площада с невероятно подут корем и предизвика голям ужас всред местните обитатели, които вече бяха започнали да се подават от къщите си. Но без да ги удостои с поглед и без да обръща внимание на околните шумове, огромният звяр се пльосна върху каменната настилка и потъна в дълбок сън. През същата вечер, Малона за трети път посети кралското легло, а Барди като че ли започна да свиква с изневерите, за които не можеше да се отрече, че са доста сладки.
В късната сутрин на третия ден, площадът се огласи от тропота на пристигналите двуколки и оръдия. Кралят излезе навън, за да ги посрещне и Дого му рапортува, че операцията е минала без произшествия и загуби на жива сила. Той го освободи и помисли за съвсем естествено да отложи началото на похода към Теночтан за следващия ден. Преходът, на бойците, заедно с тежката екипировка, сигурно им бе струвал големи усилия и те със сигурност се нуждаеха от почивка. За два дни те бяха изминали повече от сто километра и постигнатото от тях граничеше с героизъм. Барди направи инспекция на часовоите по стената, погледа приготвянето на храната за бойците, провери дали Буцефал има достатъчно зоб, след това поговори с дракона, който беше благоволил да се събуди, накрая се отправи към къщата, в която се беше настанил. Рок, Горо Дасо и децата вече го очакваха, седнали на масата. Малона му хвърли с поглед, с който накара кръвта му да заври и извика на готвачките да сервират.
След вечерята, тя отново го посети в леглото, а той не намери сили да я отблъсне. Любовната битка продължи няколко часа, като се водеше с променлив превес. Накрая кралят се отпусна преситен и уморен, а тя не напусна постелята му.