11
Барди отвори очи и първото нещо, което забеляза, бе младата гръд, която равномерно се повдигаше от дишането на девойката. Едва сега той си даде сметка, че може би е нагазил в твърде дълбоки води. Синът му Викто, който спеше през две стаи, съвсем не беше от глупавите и въпреки, че с нищо не го показваше, сигурно вече се бе досетил, че между баща му и Малона ставаше нещо, което излизаше извън рамките на обичайните отношения. Но той също харесваше младата жена и нищо чудно тя да беше възбудила първите мъжки пориви в младото му тяло. Все пак кралят бе изпаднал в твърде деликатно положение и съвсем не желаеше някой да надникне в стаята и да го завари с прекрасната чуждоземка. Той си помисли, че отношенията му с Хелга, като между мъж и жена, отдавна бяха изгубили елементите си на страст, но между тях съществуваше по-скоро топла приятелска обич и двамата обикновено умиротворено потъваха в любовните си ласки, което им носеше тиха, спокойна радост. Сега Барди напълно бе изгубил контрол над себе си и не знаеше как да постъпи. Малона го привличаше по фатален и неотразим начин, придружен от неизпитани досега чувства, а мисълта за Хелга го караше да изпитва угризения на съвестта и да стига до извода, че това положение не може да продължава повече.
Кралят погледна часовника си, минаваше девет. Ако все още не се бяха събудили, децата сигурно скоро щяха да го направят. Рок имаше навика да се надига точно в седем и сега или бе излязъл навън, или го очакваше в трапезарията. Барди се надигна внимателно и без да вдига шум облече дрехите си, след това реши да слезе до едно от помещенията на долния етаж, което се използваше като тоалетна. Тъкмо започна да излиза на пръсти, когато Малона отвори очи и сладко се протегна.
— Почакай, скъпи — каза тя. — Искам да поговоря с теб, но нека първо да се облека.
Тя намъкна върху себе си късата туника от тънка материя и набързо пристегна косата си с ширита от фино преплетени тънки златни нишки. След това седна на матрака и започва да завързва връзките на сандалите си. Кралят не можеше да откъсне поглед от съвършените й крака, после се сети за казаното от нея, което този път беше без граматически грешки. Тази жена го изумяваше, изглежда че тя наистина имаше феноменални способности. За всеки нормален човек, научаването на език за три дена би изглеждало напълно невъзможно. Но той си спомни как заедно с Горо и Дзог моментално проговориха на английски в Холивуд и реши, че чудесата понякога наистина стават, макар отдавна да подозираше, че гургилът Кико има пръст в тази работа. Дали и сега не се случваше същото?
Малона се изправи, приближи се до него, вкопчи ръце във врата му и впи устни в неговите в дълга и страстна целувка. След това го погледна втренчено и каза:
— Не искам да ме изоставяш.
— Знаеш, че съм женен — промънка Барди.
— Нашите крале имат талкова жени, колкото пожелаят. Не вярвам другаде да постъпват различно.
Той се сети, че наистина беше така, поне в околните страни и империи. Но не и в Обединеното Кралство.
— След закуската веднага ще тръгнем към Теночтан. Не можем повече да отлагаме военния поход — изтъкна кралят главната причина, по която трябваше да се раздели с нея. — Ако остана жив, на връщане ще се видим, за да уточним отношенията си.
— Ще дойда с теб — заяви Малона и в очите се появи твърд блясък. — Трябва ти преводач.
— Искаш да кажеш, че ще бъдеш единствената жена между три хиляди мъже ли? — изуми се Барди. — Нали ще ги подлудиш? Ще ги накараш да пощръклеят, с две думи ще разстроиш бойната дисциплина.
— Знаеш, че съм ти нужна. По пътя към Теночтан има селища, в които живеят няколко други племена и народи, а аз зная езиците и наречията на повечето от тях. Ако е наложително, ще отрежа косата си и ще се облека с мъжки дрехи. Няма да правя впечатление.
Кралят се видя в чудо, защото аргументите на Малона бяха железни. Той наистина имаше нужда от преводач, който да го поставя в контакт с местното население.
— Предлагам да го обсъдим на масата, заедно с останалите — измъкна се той.
— Един истински крал не обсъжда решенията си, а нарежда — възрази девойката.
— По умните го правят — заяви Барди и излезе навън, защото усети, че въпреки деликатния си вид, тя не беше от тези, които се поддават на лесно убеждение.
Когато влезе в трапезарията, всички от обкръжението му го очакваха в пълен състав. Те забелязаха, че е смутен и го изгледаха въпросително. Рок на няколко пъти премести погледа си между него и девойката, и без да се притеснява, подхвана неудобната тема: