— Разбирам, че Малона иска да ни придружи в похода. Ако разсъдиш правилно, тя ще ни бъде нужна. Решението зависи само от теб — каза той лаконично и се ухили с типичната си саркастична усмивка, която често го дразнеше.
— Да, татко — намеси се Викто най-неочаквано. — Тя ще ти бъде много полезна.
— Ако я вземеш с нас, от време на време ще я поглеждам и ще си спомням за младините — обади се Горо. — И ще ми става драго.
— Тя каза, че може да ни готви отделно от останалите — добави Нилс. — Сама е обучила готвачките си да приготвят такава вкусна храна и е веща в готварското изкуство. Ако не я вземем, ще трябва да ядем това, което се приготвя в общите баки.
— На поход не е редно да угаждаш на всеки — отряза го Барди.
— Можем да направим изключение — заинати се русия младеж. — От баща си зная, че на командния състав в неговия свят са сервирали отделно.
Дорго и Дасо си замълчаха сигурно бяха достатъчно умни, за да разберат, че сега не му е момента да се обаждат, но по всяка вероятност споделяха мнението на приятелите си. Кралят си даде сметка, че съотношението на силите не е в негова полза.
— Не мислите ли, че тръгваме на жестока война и че тя може да пострада? — извади той последния си коз.
— Ще я пазим като зениците на очите си! — скочиха от местата си Викто и Нилс. — Няма да позволим да й се случи нещо лошо.
— Винаги мога да наблюдавам обстановката отвисоко и да я предупреждавам за всяка опасност — присъедини се към тях Дорго. — Ще и помагам, колкото мога.
— И аз ще се постарая да правя същото с помощта на магии и ясновидство — престраши се да се обади Дасо.
«Играта съвсем загрубя — помисли Барди. — Тази жена е омагьосала всички, дори и децата.»
— Добре, така да бъде — въздъхна той тежко, защото моралното бреме, което се беше стоварило върху него, щеше да продължи и за в бъдеще. — Оставете ме спокойно да се нахраня.
Върху лицето на Малона се изписа победоносна усмивка. Тази жена умееше да постига своето.
— Кой ще гледа баща ти, докато те няма — обърна се той към нея в последен опит за съпротива.
— Наоколо има достатъчно слуги — довърши го девойката с израз на победоносна тигрица. — Отивам да се приведа в подходящ вид.
— Ако сте привършили с храненето, отивайте да приготвяте багажа си — каза ядосано кралят и си помисли, че историята по завладяването на Америка започва да придобива общи черти с тази на другия свят. И всред конквистадорите се бе появила някаква местна хубавица, но жените затова са жени, за да привличат мъжете.
Вече бе приключил със закуската си, когато Малона отново се появи пред него в неузнаваем вид. Беше облякла изящно извезани мъжки дрехи, които вероятно принадлежаха на баща й. Състояха се от риза, панталон и лека наметка, а краката й бяха обути в дебели сандали от червена кожа. Косата й бе прибрана с широка платнена лента, която опасваше челото й и по външен вид повече приличаше на стройно и красиво момче.
— Харесвам ли ти? — запита го тя кокетно.
— Ти ми хареса от първия момент, в който те видях — призна Барди. — Къде са ти вещите?
— В дисагите на коня, който бързо се научих да яздя. Сложих и разни неща в една от двуколките.
Малона продължаваше да го изненадва с неподозираните си способности.
— Чакай ме отвън — бе единственото, което успя той да каже. — Отивам да взема моя багаж.
Не след дълго, армията на Барди напусна Тучока, а жителите му я изпроводиха с безизразни погледи, от които не можеше да се разбере дали изразяват съжаление или радост. Дългата колона от бойци и впрегатни животни се проточи по отъпкания, покрит с каменни плочи път, който свързваше селищата с главния град. Кралят, Рок Свенсон и Дого яздеха начело, Дасо ги следваше непосредствено. Викто, Нилс и Малона се намираха в ариергарда, охранявани от Бино и Заган. Дзог се влачеше на края на колоната.
След няколко часа ускорен марш, около тях започнаха да се появяват хълмове, които ставаха все по-високи. Зад тях се забелязваха далечните синкави силуети на огромни планини. Пътят повиши наклона си, склоновете край него бяха обрасли с типичните за тази географска ширина кактуси, от които местното население приготвяше приятната спиртна напитка. С навлизането им във вътрешността на страната въздухът ставаше все по-сух. В ранния следобед, кралят даде знак за почивка и препусна към края на колоната. Бойците извадиха сухите си припаси и манерки с вода, и започнаха да подкрепят силите си. По време на поход не се предвиждаше приготвяне на обед.