— Какво ви е настроението? — попита Барди, след като стигна до Горо, Малона и децата. — Уморихте ли се?
— Конят под мен е истинско чудовище — оплака се магьосникът. — Непрекъснато се върти като крастав, клати се и се опитва да ми направи мазоли на задника.
— Всички коне се клатят, когато вървят — отвърна кралят. — А седлото не е тапицирана седалка.
— И аз усещам известно неудобство — каза Малона. — Но ще свикна.
— А на нас нищо ни няма — произнесе гордо Викто. — Ездата изобщо не ни притеснява.
Барди погледна оперените младежи и помисли, че за него и Рок, те винаги щяха да си останат деца.
— Хапнете от сухата храна, трябва да подкрепите силите си — каза той.
— Няма да се наложи — отвърна Малона, слезе от коня си и се доближи до най-близката двуколка. След това смъкна от нея голям глинен съд, извади торба, пълна царевични питки и ги положи на широк, плосък камък, който се забелязваше край пътя. — Нилс и Викто, донесете, ако обичате, паниците, купичките и дървените лъжици — обърна се тя към младежите и докосна с длан глинения съд. — Още е топъл — добави тя гордо. — Вчера наредих на готвачките да станат ранни зори и да приготвят храна за из път. — Нилс, повикай баща си и Дасо.
Предимството на жените е, че дори при минимални условия, успяват да създадат известен комфорт. Малона извади от дисагите на коня си тъкана покривка и я постла върху камъка след това подреди съдовете и питките върху нея, отсипа във всяка от паниците от вкусното ястие и след като Рок и Дасо пристигнаха, заяви:
— Заповядайте на масата!
Не можеше да се отрече, че изненадата не беше приятна.
След като групата се нахрани, тя прибра съдовете в двуколката, изтръска покривката, сгъна я и я прибра обратно в дисагите на коня си.
— Останахте ли доволни?
— Да — последва хорово потвърждение.
Да се нахраниш добре в полеви условия, винаги е за предпочитане. Барди отправи към девойката благодарен поглед и препусна след Рок към началото на колоната. Дасо не се забави да ги последва.
Привечер кралят подбра удобна седловина между два хълма и войската се установи на лагер. Бойците опънаха палатките, изкопаха временни тоалетни извън него, след това разпалиха огньове и готвачите започнаха да приготвят храна. Малона отново изненада групата на краля, като извади втори, още по-голям глинен съд и повтори познатите вече действия. Този път покривката беше постлана направо на тревата пред техните палатки, но върху нея допълнително се появиха и две кани, пълни с приятната алкохолна напитка.
— Страшна си! — похвали я Горо, който от няколко дни беше забравил за боба. — Добре че те взехме с нас.
— Да живее Малона! — ухили се Рок и посегна да си налее от по-близката кана. — Ако и утре продължи в този дух, няма да е лошо.
— Приготвената храна не може да изтрае повече от един ден — Питките няма да се повредят, само че изсъхват. Но утре вечер ще сготвя продуктите, които съм взела.
— Чудесно — възкликна Нилс. — Походът все повече започва да ми харесва.
Барди се намръщи, защото знаеше, че тази идилия няма да продължи дълго.
След вечерята, часовоите бяха поставени, хората легнаха да спят и шумът в лагера утихна. Както очакваше, малко по-късно Малона се промъкна при него.
— Сега съвсем не му е времето — пошушна Барди. — Стените на палатките са тънки, всеки непривичен шум се чува наоколо.
— Зная — каза Малона. — Дойдох само да те прегърна, не издържах. Обичам те, Барди! — впи тя устни в неговите.
Той нямаше време да й отвърне, но след малко успя да се откъсне от дългата целувка и внимателно, но твърдо я отдръпна от себе си. Въпреки че умираше от желание, тази вечер не искаше усложнения. Малона го целуна набързо още веднъж и излезе навън.
В ранни зори, бойците бяха събудени от звука на тръбата и лагерът скоро заприлича на бръмчащ кошер. Не след дълго всичко беше прибрано и дългата колона отново тръгна на път. Към обед небето се смрачи и не след дълго заваля пороен дъжд. Бойците извадиха дъждобраните си, произведени от Университета в Славна Победа и мълчаливо продължиха марша си към очакващата ги неизвестност.
След около час спря да вали, летните дъждове не траят дълго. Колоната изкачи билото на огромен хълм, който по-скоро наподобяваше малка планина и пред очите им се откри котловина, в която се забелязваха множество бели постройки. Барди нареди на колоната да спре хода си и повдигна бинокъла. Градоустройството на селището не се отличаваше много от това на предишното. На големия площад в центъра му центъра му се издигаше подобно на предишното, голямо здание, вероятно храм на Борхатун, богът наложен от атлантите. Населеното място също бе обградено от висока стена с вградена в нея голяма порта, пред която завършваше пътят. В задния му край се забелязваше още една.