— Едно нещо не ми е ясно — обърна се кралят към Рок. — След като атлантите са толкова могъщи, защо селищата са обградени със стени, а те самите използват зомбирани наемници?
— Стените вероятно са останали от времената преди тяхното идване — предположи приятелят му. — Не знаем нито кога, нито как са пристигнали в този свят. Но след като могат да преместват острови в други пространствени измерения, със сигурност не използват магии, комбинирани с компютри. Доколкото разбрах, техните технологии почиват на съвсем други принципи. Те нито са наясно с простата механика, нито използват електричество. Просто не им са нужни.
— Все пак, нещо в могъществото им куца. Не съм уверен в истинността на приказките на Гопо. Той спомена за някакъв излъчвател, който щял да ни накара сами да се хвърлим от бордовете на корабите си и да се издавим. Ако беше така, защо изпрати бедните нещастници, които ни направиха толкова поразии?
— Усещам, че в съмненията ти има рационален елемент. Може би трябваше повече да поразпитаме бащата на Малона, но не е късно да го направим с някой от местните първенци. Кога смяташ да атакуваме?
— Този път ще го направим на смрачаване, не трябва да бъдем забелязани. След като се справим с портата на стената, веднага ще нахлуем към храма и ако ни срещнем съпротива, ще разположим мортирите около него. Не забравяй, че този път ще ни бъде по-лесно, барутът отново е годен. Сигурно в подземието на голямата сграда също се намира друг малък изрод, който командва парада. Няма да се церемоним с него, нито ще го оставим да използва някой уред, за да ни навреди, нито ще му позволим да изчезне. Трябва веднага да го ликвидираме.
— Правилно — съгласи се Рок. — Ще изчакаме още два часа. И без това момчетата имат нужда от малко почивка.
На смрачаване, Дзог отново оглави колоната, защото Барди не желаеше да използва оръдия, поради големия шум, който издаваха. Едва по-късно щеше да разбере, че е направил грешка. След около половин час, войската застана на петдесетина метра пред портите на града и по даден знак, драконът отново се превърна в жив таран. Но след като дървената преграда падна с трясък, покрай голямото страшилище се промъкнаха познатите им вече кръвожадни войни, а стотици от тях скочиха от стената и се затичаха към бойците на Барди. Беше явно, че местния контингент от зомбирани нещастници бе очаквал атаката им и се беше подготвил да я посрещне.
— Стреляйте с пистолетите и сечете гадовете! Разгънете се! — изрева Барди и извади от кобурите своите оръжия. Наоколо проехтяха изстрели и той доста бързо изпразни пълнителите си в човешката маса, която напираше срещу него, а Рок успешно пригласяше на бързите му изстрели. Добре че Дзог бе задънил главната улица и пречеше на потока от неизвестно количество вражески войни да се излее по-бързо навън. Пистолетната стрелба очисти известно пространство от нападатели и бойците имаха време да насочат мускетите си срещу останалите. Проехтяха нови залпове, но нямаше време за тяхното повторение. Пехотинците на Барди се вкопчиха в ръкопашна битка. Поради численият им превес, пространството пред стената скоро бе очистено от врага, след това колоната от бойци, начело с Барди и Рок, нахлу в широката улица, където Дзог вече се сражаваше чудесно, както подобава на освирепял дракон и внимаваше да пази очите си от късите копия. Той гореше и размазваше вражеските тела, които най-вероятно после щяха да влязат в корема му, а мисълта за това допълнително го възбуждаше.
Бойците на Обединеното кралство успяха да стигнат до площада и скоро тяхната ефективност, ограничена от затвореното пространство на улицата, нарасна неимоверно, тъй като зад тях непрекъснато прииждаха нови попълнения. Накрая историята със защитата на вратите на храма се повтори и този път кралят нямаше нужда да дава заповед за употреба на арбалети. Бойците си бяха научили урока от предишният път и късите стрели бързо довършиха остатъците от врага.
Барди нареди да докарат две оръдия и да ги насочат към вратите на храма, след това изстрелът им буквално ги издуха, лишавайки от употреба опашката на Дзог. Барди и Рок се втурнаха към открития отвор и нахлуха в полутъмната вътрешност на голяма зала. Както очакваха, в центъра й се намираше статуя на ококорения идол, а на пода до него се забелязваше вече известния им капак. Те се спуснаха към него и бързо го повдигнаха. Този път бяха улеснени: след стълбата, която водеше към подземието продължаваше само един коридор, осветен с познатите магически глобуси. Приятелите се втурнаха по неговото протежение и когато стигнаха до дъното му, завършващо с почти същата на вид врата, Рок направи знак на Барди да изчака. След това откачи нещо кръгло от колана си и дръпна халката му. После открехна вратата, запокити го във вътрешността на помещението и се прилепи до стената. Раздаде се взрив и на краля му стана ясно, че приятелят му бе скътал известен неприкосновен запас от «лимонки», пренесени някога от света на Холивуд. Рок извади пистолета си и незабавно нахлу в задименото помещение. Забил глава в масичката в края на помещението, върху нея лежеше друг атлант. От дясната му страна се намираше преобразувател, който по нищо не се отличаваше от предишния. Изродът беше загинал, преди да успее да се изпари.