— Тези типове не страдат от богато въображение — каза Барди. — Същият храм, същото подземие, същите врати, същият преобразувател.
— Възприели са еталон на строеж и администрация, сигурно така им е по-лесно — отвърна Рок и просна на пода тялото на уродливия човек, с лице към тях. — Този атлант различава ли се от предишния?
— Не много. Косата му е малко по-светла и като че ли носът малко по-голям. Краката му са еднакво криви, коремът му също толкова издут. Дрехите му са същите.
— Да прибираме инвентара му е да се махаме — предложи Рок, взе от масичката златната пирамидка и я пъхна в джоба си. — Хайде тръгвай.
— Почакай, тук има още няколко предмета — отвърна Барди. Искам да ги взема.
Същата вечер, те се настаниха в най-голямата къща, която се намираше край площада. Стопанинът й, който ги посрещна разтреперан, накрая позна Малона, която произхождаше от знатно семейство, с което бе имал връзки и донякъде се успокои. Кралят даде необходимите нареждания на Дого, Бино и Заган, хапна набързо нещо в кухнята и преуморен от последните дни отиде в отредената му стая, след това се отпусна на матрака в нея и мигновено заспа. Тази нощ щеше да мине без любовни изяви.
12
Барди се събуди доста рано, но се чувстваше напълно отпочинал. След като привърши сутрешния си тоалет, той слезе в трапезарията на къщата, която не се отличаваше много от предишната, а там вече го очакваха Рок и Горо. Беше ясно, че той изобщо не можеше да им бъде конкурент по ранобудност. Докато закусваше, при тях пристигна генерал Дого и докладва, че нощта отново е минала без произшествия, което при всички случаи беше добра новина. Но той трябваше да съобщи и лошата.
— Колко хора изгубихме? — попита го кралят загрижено.
— По-малко от предишния път. Само четиридесет и осем бойци. С тях общите ни загуби достигнаха осемстотин двадесет и пет човека.
— Много са — намръщи се кралят. — Почти една четвърт от състава на армията, с която тръгнахме.
— Ние водим война — намеси се Рок, — това е неизбежно.
— Но едва сме я започнали — възрази Барди. — Ако продължаваме така, докъде ще стигнем? Досега сме завладели само две селища.
— Кортес от моя свят го е направил с много по-малък състав. Все още разполагаме с почти три хиляди бойци — отбеляза приятелят му.
— Когато испанците стъпили на американския бряг, обстоятелствата са били съвсем различни. Не са ги посрещнали враждебно и Америка не е се оказала завладяна от атланти. Ако не присъстваха на тази територия, досега да сме постигнали много по-големи военни успехи. Тези дребни човечета извънредно много ни мътят водата и се налага да изберем нова тактика.
— Каква? — попита Рок.
— Може би трябва да предприемаме предварителна артилерийска подготовка. Да приложим тактиката на изгорената земя.
— Ще загиват много невинни хора от гражданското население — обади се Горо.
— Какво друго можем да направим, за да намалим загубите си? Да не би да предлагаш нещо друго?
— Не знаех, че си толкова кръвожаден. Няма ли да е по удачно да унищожаваме първопричините.
— Накъде биеш? — запита го кралят. — Бъди по-ясен.
— Ако бойците на врага не бяха зомбирани, едва ли щяха да се сражават с такава ярост. Трябва да ги обработим психически и да премахнем внушеното в съзнанието им. Ако успеем да ги превърнем в нормални и кротки хора, те ще изгубят бойния си апетит и атлантите ще се принудят да отидат там, откъдето са дошли.
— И кой ще го направи?
— Не гарантирам пълен успех, но ние с Дасо можем да се опитаме. Разполагаме с два преобразувателя, ако обединим усилията си, току-виж нещо се получило. Гопо ти беше споменал за някакъв мощен излъчвател, но аз не вярвам той принципно да се отличава от действието на тези пирамидки. Атлантите не разполагат с друга технология, освен с използването на тайнствените си кристали. Впрочем дай ми втория преобразувател, който разбрах че си задигнал от местния храм. Ще ми потрябва да се упражнявам. На теб съвсем не ти е нужен.