Кетцотлак започна да говори задъхано и девойката едва смогваше да превежда, но в общи линии се справяше отлично. Барди разбра, че преди триста луни (около двайсет и няколко години), в Поктатлек (така се наричаше селището) се появили няколко атланта и преди хората да разберат намеренията им, всички заспали. Когато се събудили, те знаели, че новопристигналите са новите им господари и трябва да изпълняват всичко, което им се нарежда. Под тяхното ръководство, жителите на Поктаклек изградили много по-голям от съществуващия дотогава техен храм, изхвърлили старите си богове от предишния и го разрушили, после поставили в новия статуята на Борхатун, на когото вече трябвало да се молят. Той бил добър бог, защото реколтата от царевица станала богата и когато стръковете й се нуждаели от дъжд, той винаги го изпращал, но същевременно можел да бъде и много лош, защото ако някой не изпълнявал нарежданията на Дидлан, който останал да ги ръководи, но вече не бил между живите (сигурно така се казваше убитият от Рок малък изрод), тогава великият Борхатун се разгневявал и убивал непокорния, които без някой да го докосва, сам умирал. След като построили храма му, жителите на селището изградили стената и тя вече ги защищавала от проклетите патлоки, които по-рано ги нападали и ограбвали запасите им от събираната реколта. Този не малък народ се състоял от няколко сродни племена, които обитавали близката планина и селата им били много бедни. Но дори и Дидлан не можел да се справи с непрекъснатите им нападения, затова обучил войска от локатлани (така се наричал собствения му народ, който живеел в няколко големи селища), която оттогава успешно отблъсквала набезите им. Войните се набирали от семействата, които живеели в селищата, но след като започвали военната си служба, преставали да разпознават своите майки, бащи, братя и сестри, защото Борхатун ги обсебвал напълно и те се държали като напълно чужди на семействата си.
Малона се справяше отлично с превода, но започна да показва признаци на отегчение и умора. Барди реши да прекрати разпита с няколко последни въпроса:
— Някой от вас може ли да ме заведе до селище на патлоките? — попита той.
— Единствено старият Комхун, но това е доста опасно. Навремето баща му си взел жена от това племе, като заплатил на семейството й десет товара с царевица и сам ги занесъл на гръб в планината, но тогава времената били по-други. Майката на Комхун понякога го завеждала при своите съплеменници и сега само той знаел как да се оправя с плетеницата от пътеки, по които се стига до тях. Освен това разбирал езика им.
— Може ли да ми го представиш.
— Разбира се, нов владетелю, след малко ще го повикам — обеща Кетцотлак, който по всяка вероятност беше наместникът на атлантите в това селище, но не му изнасяше да го съобщи.
— Защо не ме уведоми предварително какво ще го питаш? — попита разсърдено Малона, след като излязоха в коридора.
— Трябваше ли да го направя? — учуди се Барди изпълнен от свята невинност.
— Да, защото почти всичко казано от него го знаех.
— Защо не го спомена предварително?
— Защото не си ме попитал, скъпи — рече тя и се прилепи към него, за да запуши устата му с отмъстителна страстна целувка.
Барди инстинктивно се отдръпна, огледа се, и едва сега осъзна, че непрекъснато се старае да крие отношенията си с нея. Ситуацията, в която беше попаднал, изглеждаше безизходна.
Малона отново се разсърди, изфуча и слезе в трапезарията. Когато и той я последва, тя вече се бе настанила на масата и разговаряше с децата, без да му обръща внимание. Горо продължаваше да обсъжда новата си идея с Дасо и двамата премятаха в ръце преобразувателите, а Рок бе изчезнал нанякъде. Барди се повъртя на мястото си, ядосан от бездействието си и тъкмо се чудеше какво да предприеме, когато Кетцотлак се появи заедно с Комхун — доста жилав на вид възрастен мъж, който едва ли щеше да има проблеми с изкачването на планината. На красавицата не й оставаше друго, освен отново да влезе в ролята си на преводач, въпреки че имаше израз на разярена пантера. От новия разговор, Барди разбра, най-близкото селище на патлоките се намира на около половин ден път и е добре скрито в пазвите на близката планина. Но ако тръгнат веднага, до довечера могат да се завърнат. Комхун не можел да гарантира как ще бъдат посрещнати, но със себе си нямал проблеми.
Кралят бързо анализира чутото досега и се досети как лесно може да се разбере с това племе.
— Добре, бъди на разположение, след малко ще потеглим нагоре — нареди той.